Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— В такъв случай, ще спреш щом ти кажа.
Морисън се беше надигнал и отново гледаше над рамото на Конев. Прецени, че вероятно церебрографа работеше с най-голямото си увеличение. Тънката червена линия, която отбелязваше траекторията на кораба само от пресмятания, сега беше дебела и приближаваше до малко зелено кръгче, което вероятно представляваше позицията на иглата.
Но все пак позицията им се определяше само от пресмятания и беше възможно да има малка грешка. Конев непрекъснато местеше погледа си между церебрографа и гледката пред тях.
— Трябваше да се насочим към някоя артерия — неочаквано подхвърли Морисън. — След смъртта те са празни. Нямаше да губим енергия заради съпротивлението и турбуленцията.
— Безполезна идея — възрази Конев. — Корабът не може да се движи във въздуха — вероятно щеше да продължи да говори, но в този миг се сепна и извика — Спри, Аркадий! Спри!
Дежньов блъсна напред с дланта си ръчката пред себе си. Тя се отмести и Морисън почувства леко люшване напред, кораба забави движението си и почти незабавно спря.
Конев посочи с ръка. Виждаше се голям кръг, светещ оранжево.
— Използват влакнеста оптика, за да сигурни, че върха свети. Казаха, че няма да го пропусна.
— Но ние го пропуснахме — напрегнато рече Морисън. — Виждаме го, но не сме там. За да стигнем дотам, трябва да завием, а това означава Дежньов отново да прекъсне връзката.
— Няма да има полза — отвърна Дежньов. — Имам достатъчно енергия за още четиридесет и пет секунди, но определено няма да мога да потегля, след като съм спрял. Повече не можем да се движим.
— Е, ами сега? — започна Морисън почти със стон.
— Е, ами сега има друг вид възможно движение. От другата страна на тази игла има разумни същества. Аркадий, кажи им да я вкарат съвсем бавно.
Оранжевият кръг бавно се разшири и стана леко елиптичен.
— Няма да ни уцели — вмъкна Морисън.
Конев не му отвърна, а се наведе към Дежньов, за да може да говори направо по предавателя. За миг оранжевата елипса се сплеска още повече, но движението й спря веднага след командата на Конев. След това се превърна в почти правилен кръг. Иглата беше съвсем близо и сочеше право към тях.
Неочаквана всички околни обекти се раздвижиха. Смъртните очертания на червените телца и на случайните тромбоцити се размърдаха и се насочиха към кръга. Корабът също се раздвижи.
Морисън погледна нагоре и наоколо, докато оранжевия кръг ги обхвана отвсякъде, след това се плъзна покрай кораба, сви се бързо и изчезна.
— Всмукаха ни — обяви със задоволство Конев. — Вече можем спокойно да седнем. Те ще се погрижат за останалото.
78.
Морисън се опитваше с всички сили да изтрие мисълта от съзнанието си, да затвори ума си. Или щяха да се върнат обратно към стандартния свят, към нормалното, към реалността, или щяха да умрат като микроби и Вселената щеше да продължи без тях, както, между другото, неизбежно щеше да се случи след двайсет, трийсет, четиридесет години.
Затвори очи и се опита да не реагира на нищо, дори и на биенето на сърцето си. Усети леко докосване по лявата си ръка. Сигурно беше Калинина. Отдръпна ръката си, не изведнъж, а полека, с думите:
— Не сега.
Малко по-късно се обади Боранова:
— Аркадий, кажи им да евакуират секция В и да използват дистанционно управление. Ако си отидем, няма защо да повличаме и други хора с нас.
Морисън се зачуди дали наистина секция В беше евакуирана. Самият той би я евакуирал, ако му заповядаха, би я евакуирал дори и без заповед, но сигурно имаше безумци, които горяха от нетърпение да присъстват при безопасното завръщане на първия екип, изследвал живо човешко тяло. Сигурно така щяха да разказват на внуците си.
Какво ли щеше да стане с тези хора, ако се случеше да нямат внуци, ако умряха прекалено млади, за да ги видят, ако техните деца решаха никога да нямат деца, ако…
Смътно усещаше, че целенасочено се занимава с безсмислици и маловажни неща. Човек не би могъл наистина да не мисли за нищо, особено ако е посветил живота си на мисленето, но просто можеше да не разсъждава за нищо важно. В края на краищата имаше толкова много възможни мисли, които бяха по-скоро маловажни, отколкото важни, по-скоро незначителни, отколкото жизненоважни, по-скоро безсмислени, отколкото смислени, че…
Като че ли беше заспал. Когато по-късно си припомняше, почти беше убеден, че е станало точно това. Не мислеше, че е толкова хладнокръвен, но всъщност това не беше хладнокръвие, а по-скоро слабост; бягство от напрежението; усещане, че някой друг взима решенията, че най-накрая може напълно да се отпусне. А може би, макар и да не искаше да го признае, просто му беше дошло много и беше изгубил съзнание.