Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

Понякога безгрижното късогледство е спасение за сърцето. Понякога да ни пази Господ от прекалено реално предвиждане.

Впрочем за в случай на идване на милиция бях си измислил отлична защита, такава ракета, че чак ми е жал — не се наложи да я изстрелям.

На всичко отгоре такъв неочакван обрат на тревогата: все пак на Запад писателите доста остро протестират срещу изключването ми. Националният комитет на френските писатели (и сред тях мнозина съветски любимци — и Арагон, и Триоле, и Сартър, и Пикасо) публикува протест в комунистическия „Летър Франсез“ — я се опомнете, драги другари, това е огромна грешка, повторение като с Пастернак, а Николай II не е репресирал Чехов заради „Сахалин“. След това и Международният Пенклуб публикува в „Таймс“ писмо до Федин: потресени сме, призоваваме ви да възстановите Солженицин. И още едно писмо до „Таймс“ от сума западни писатели: международен скандал! нов лов на вещици! писател от такъв мащаб… Прекратете гоненията, иначе ще призовем към международен бойкот на СССР! И в „Монд“ от Френския съюз на писателите, явно някакъв друг, — протест срещу опитите да бъде отпечатан „Пирът на победителите“ на Запад (извънредно опасна инициатива на нашите! — но тя взе, че се провали).

И ето кое ме стресна: а какво ще стане, ако нашите дотам се подплашат, че преразгледат в секретариата на СП на СССР решението на секретариата на РСФСР и ме възстановят, — и какво: ще трябва ли мълком, покорно да се върна като блуден син? Започнах да съставям проекта за ново писмо:

„Внезапното постановление на бюрото на ССП на СССР изобщо не е решение на въпроса. То не снема отговорността от «Литературная газета» за оклеветяването ми в анонимната статия от 26.6.68. То не дава оценка на изрепетирания спектакъл, какъвто беше изключването ми от рязанската организация, и на трескавите действия на бюрото на РСФСР в мое отсъствие, а казано по-общо: то заобикаля въпросите, повдигнати в писмото ми до Четвъртия конгрес на писателите, и самото това писмо. То заобикаля дълбоките недостатъци на устава на ССП, където сред задачите на съюза не е вписано нищо освен изграждането на комунизма и дружбата между народите. Там липсват: задачите на нравственото обновяване на нашето общество, не са споменати писателските задачи пред отделния човек. И още по-общо: възможно ли е такива задачи да се вписват в устава на който и да било съюз? Съответства ли съществуващият съюз на задачите на една свободна литература — със своя тромав апарат, където писателите се управляват, кой знае защо, от чиновници, понякога от едно специфично ведомство, където се извършват нечувани административни злоупотреби, стъкмяване на гласовете и на състава на конгресите. И органът на съюза «Литературная газета» изобщо не е литературен, а с оттенък на политическа булевардност. Положението на всеки литератор би могло без какъвто и да било съюз напълно да се осигурява с членуване в Литературния фонд.“