Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Осмелявам се — извика Дженъс — на базата на знания и посвещение. Но преди всичко на основание на силите и знанията, които идват от деня, които идват от светлината. И както денят винаги ще побеждава нощта, така и справедливостта ще тържествува над твоята злоба!
Касини се огледа и видя, че неговите другари и войниците са се отдръпнали.
— Ти си измамник!
— Ако наистина мислиш така… можеш да продължиш проклятието си и да ни обявиш за престъпници.
Видях как Касини облиза устни. После плюна, без да отговори, и се запрепъва назад. Полата на мантията му се заплете около краката му и той едва не падна, но успя да се задържи на крака и изчезна към града, последван от любимците си.
Чух смаяните възклицания на слугите под балкона. Обърнах се към Дженъс, който много внимателно оставяше огледалото.
— Не знаех, че имаш толкова голяма сила.
Дженъс тъжно се усмихна.
— Нито пък аз. А и не съм сигурен, че… онези отвъд ще ми позволят да направя такова заклинание. Не бих си го позволил, ако не бях принуден от Касини и жреците. Може би дори самата мисъл за него да е грях поради високомерие. Но аз съм готов да бъда съден за това.
— Значи си блъфирал?
Дженъс вдигна рамене.
— В света на невидимото как може някой, та бил той и най-великият магьосник, да направи разлика между блъф и вдъхновение? Единственото, което има значение, е да ти повярват.
— Ами ако Касини отново направи опит? Или ако събере всички жреци да направят заклинание за изгонване от обществото?
— Едва ли. Може би наистина съм хванал образа му в моето огледало и тогава, ако той направи нов опит, аз ще го атакувам. Ако не съм го хванал… тогава всичко си остава както по-рано. Но в този момент жрецът Касини вярва, че е застрашен, и това е достатъчно.
— Той няма да се предаде — казах аз. — Нито пък другите жреци и управниците, които са на тяхна страна.
— Прав си — съгласи се Дженъс. — Но аз подозирам, че те ще опитат нещо различно. И то много скоро. Касини е много разтревожен дали наистина имам власт над него и няма да се бави. Всички трябва да бъдем готови за по-голяма неприятност още тази нощ.
На смрачаване вече знаех, че Дженъс беше прав, поне що се отнася до последното му предвиждане. Чух да се приближава думкане на барабани и рев на тълпи от града. Стъмни се и по улиците светнаха факли. Може би трябваше да избягаме от къщи, но къде и защо? Нали Касини щеше отново да направи заклинание и да обяви награди за главите ни; и тогава всички — и войници, и обикновени граждани — щяха да тръгнат да ни търсят. Положението трябваше да се реши тук и сега.
Нощното небе беше ясно, високо над нас светеха студените, неумолими звезди. Нямаше луна, но отвсякъде струеше някаква фосфоресцираща светлина. Макар че нощта беше безоблачна, чух някъде, и то наблизо, да тътне гръмотевица.
Дженъс нареди всички светлини, които могат да се видят отвън, да се изгасят. После събра десет измежду най-силните мъже и ги раздели на две групи под командването на Мийна. Те щяха да бъдат нашият резерв, ако, или по-скоро когато, ни атакуват. Четирима души, които можеха да стрелят с лък, се качиха на покрива. Часовите бяха избрани измежду най-младите слуги, чиито слух и зрение бяха най-силни. Пред портата бяха запалени големи факли, на всички ъгли на къщата — и отпред, и отзад — също. Приготвихме и други факли и ги завързахме за копия, та ако големите светлини бъдат загасени, да ги хвърляме отвъд стените. Дадоха храна на онези, които искаха, макар Дженъс да обясни, че е за предпочитане да не се яде. Коремните рани, каза той, били достатъчно тежки и без да са обременени от препълнен стомах. Също така, за да не се допусне раната да се замърси, той накара всички ни да се облечем в чисто, тъмно облекло. След това се приготвихме да чакаме.
Два часа по-късно от центъра на града към нас започнаха да се стичат факли. Песните на тълпата се чуваха все по-силно. Забелязах нещо странно и обърнах внимание на Дженъс върху него.
— Предполагам, че ще бъдем разкъсани от тълпата заради гаврата ми с боговете. Поне така ще го представят.
— По какво съдиш — попита Дженъс кисело, — че тълпата наистина не излива яда си в името на всичко добро и свято?
— Виждам факлите отпред и отстрани да се движат в прави редици като носени от обучени войници. А песните май са репетирани под строй. Сигурно са събрали верните си хора от армията и са ги облекли в цивилни дрехи.
— Не — възрази Дженъс. — Отново ни атакуват с магия. След такава акция войниците ще приказват, независимо че ще им бъде наредено да си държат езиците зад зъбите. Но мъже и жени, изкарани от домовете си и строени с добре направено заклинание, чиито нишки са по-фини от рибарска мрежа, ще причинят същото опустошение… и на сутринта няма да има нито виновник, нито спомен. Защото враговете ни искат историята на тази нощ никога да не бъде написана.