Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
По някакъв начин управниците били убедени да обявят извънредно положение и да издадат разрешение на жреците „да дават съвети и да помагат по всякакъв начин, който намират за подходящ, за туряне край на настоящия критичен момент“. Това на свой ред изкарало тълпите на улицата, били запалени две сгради… и седем мъже и две жени, всичките от класата на занаятчиите, „атакували нощните пазачи, възнамерявайки да ги убият, при което, последните били защитени от «редовни въоръжени сили»“. Това беше малко прекалено грубо дори за Градския съвет, почти изцяло подчинен на консерваторите.
Повикали Маранонската гвардия да овладее улиците и да наложи мир. Според дадените инструкции „мир“ означавало смазване на онези, които искали промяна, и защитаване на старото.
— Тогава проведохме разширен съвет — каза Рейли; лицето й беше като лед. — Всички ние, от офицерите до последната конярка, всички гласове да бъдат равни. Съветът продължи почти цяла нощ и беше решено, че главната причина да бъдем благословени от Маранона е нашата вярност на духа на Ориса. За нас вземането на страна щеше да означава не само да загубим уважението, с което се ползвахме, но почти сигурно да си навлечем проклятието на самата богиня.
— Отказахме да се подчиним, за първи път в историята на Маранонската гвардия. — Рейли погледна настрани, очите й овлажняха. — Беше момент на гордост и на срам.
— Наредиха ни да се върнем в казармите и да останем там. Направихме го. И сега не знаем какво трябва да направим, ако въобще трябва да направим нещо, за да турим край на катастрофата, която раздира Ориса. Потърсихме помощ от пророци и умни мъже и жени. Дори няколко жреци, на които вярваме, тайно посетиха казармите. Ежечасно се правят заклинания Но досега… — Гласът й замря. — Имало е моменти, Дженъс Грейклок — каза тя искрено, — когато съм проклинала и теб, и Далечното царство.
— Промяната ще настъпи — каза Дженъс. — Независимо дали я искаме, или не. Единственото, което можем да направим ние, е да оформим тази промяна така, че тя да служи на нашите цели и при успех това ще донесе най-голямо щастие на целия народ.
— Зная — въздъхна Рейли. — Зная. Но е ужасно да виждам как се разкъсва градът, който обичам. Сега бедните излизат през нощта да плячкосват, да крадат и палят, жреците възвестяват фалшив триумф през деня, а онези, които могат да турят край на тази катастрофа, се крият зад каменни стени.
Тя стана.
— Вестта за вашето пристигане достигна до нашите казарми минути след като минахте през портата. Очаквам сега да се стигне до точката на кипене и да разберем най-сетне на коя страна са боговете. — Тя разроши косата ми. — Добре дошъл, братко. Обзалагам се, че никога не ти е минавало през ума, че ти и един планински разбойник ще извършите революция, нали? — И си отиде преди да успея да се съвзема. Рейли… както винаги… беше права. Ние извършвахме нещо като революция. Сега, когато пиша, тази мисъл ми е приятна.
Охраната зае местата си, двамата с Дженъс се оттеглихме в стаите си, сержант Мийна щеше да контролира първата смяна. И двамата сложихме оръжията си до леглата. Дженъс нареди да го събудят един час преди зазоряване, когато вероятността от нападение беше най-голяма. Но врагът не изчака да мине полунощ. Спях дълбоко, без никакви сънища, и внезапно се събудих от вик, трясък и писък на ужас. Нещо ставаше на главния вход. Необлечен, със сабя в ръка, изтичах по стълбите; слугите вървяха след мен със запалени факли в ръце. Двама души, чиито имена няма да спомена, за да не туря днес петно на позор върху техните семейства, се свиваха до стената. Тежката греда, с която залоствахме вратата, лежеше в краката им. Помислих, че са предатели, и вдигнах сабята си, после спрях — те запищяха за милост и се замолиха да обяснят. Но най-напред трябваше да се направи най-важното и аз заповядах отново да се залости входът. Бързо го направиха. Дженъс слезе по стълбите с приготвено за бой оръжие.
— Видях хора — каза той. — Двайсетина. Въоръжени. Чакат от другата страна на улицата. Побягнаха, когато започна суматохата. — Той оцени случилото се с един поглед и продължи: — Така-а. По-скоро е предателство, отколкото фронтална атака. Какво ви обещаха, ако ни предадете? — Двамата забърбориха едновременно. Извиках им да млъкнат и заповядах на единия да разкаже бавно точно какво се е случило. Според него той си легнал, когато му свършило дежурството. После нещо го събудило, но било като насън; той не можел да се съпротивлява и тръгнал към вратата. Другият го чакал там.