Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Беше магия — настояваше той. — Опитах се да се боря… но без полза. Поколебах се, после си спомних, че двамата служат в семейството ми от много години, и свалих сабята. Но не бях убеден. Нито пък Дженъс.
— Какво развали магията? — попита той скептично. — Такава магия, ако наистина е било магия, няма да има никакъв ефект, ако не е направена както трябва; ако пък е достатъчно силна, щеше да те накара да изпълниш плана докрай.
— Един… един вик.
— И кой извика? — намесих се аз.
И двамата де разтрепериха, а после единият посочи… с треперещ пръст… зад мен. Сочеше портрета на моя брат Халаб зад олтара.
— Т-той… той. От картината.
Останалите слуги се разприказваха и отново извиках за тишина. Двамата пазачи отново забърбориха… да, викът дойде от картината и това може да е само благословеният Халаб, който се е опитвал от гроба си да спаси семейството. Разкъсвах се между учудване и скептицизъм. Дженъс нареди двамата слуги да бъдат запрени в един килер и каза, че ще научи истината по въпроса.
— Няма да се съглася с никакви мъчения — тихо му казах аз. — Независимо какво са се опитали да сторят. Ако смяташ, че са виновни, ги изгони. Или ги убий, което е наше право, тъй като те са нарушили клетвата си.
— Няма да ги докосна физически — каза Дженъс. — Има други, по-добри начини. — Той отиде в кухнята, където можел да си намери необходимите неща. Знаех какво е намислил. Един час по-късно той вече имаше отговора. Мъжете казвали истината. Някой отвън направил магия, силна магия, с която човек се превръщал в лишен от разсъдъка си роб. Макар че магията трябвало да въздейства върху спящи хора, а не върху тяхната охрана, станало иначе… Значи магьосникът трябва да е бил върховен жрец, приложил всичките си способности, и най-вероятно подпомогнат от друг магьосник.
— Черна магия — казах аз.
Дженъс се съгласи неохотно и ме запита дали бих казал същото, ако магията е била направена например, за да попречи на някой голям подлец да причини зло на добър човек? Нямахме време за философстване. Дженъс веднага се снабди с други предмети от нашите складове и щом съмна, изпрати тайно слуги на пазара да купят още. Този ден той направи няколко магии. Първата и най-голяма беше за цялото стопанство.
— Не мога да предотвратя още магии като нощесната, но мога да попреча на всяка такава магия да се задържи. — Направи и защитни магии на всички ни, полагайки най-много усилия за двамата засегнати от черната магия. — Също както човек, прекарал заболяване на гърдите, трябва да избягва влажни и ниски места, така и човек, който веднъж е бил омагьосан, може повторно да стане жертва на друга магия от същото лице. Или най-малкото така смятам аз, макар че никога не съм го чувал от някой жрец, нито пък съм го чел.
Попитах как слугите ще възприемат да им се прави заклинание от някой, който не е член на класата на жреците. Дженъс се усмихна и отговори, че нямало да има проблеми.
— Ти нямаш представа, Амалрик, но съществува цял подземен свят на магията, на който разчитат повечето бедни хора. Те не могат да си позволят да се обърнат към жрец, или пък вярват, че някои магии и принадлежности, използувани от тяхното семейство и приятели от години, са по-ефикасни от всичко, което биха могли да предпишат жреците. Понякога това е суеверие, но най-често тези хора са прави. Накрая, някои неща могат да се нуждаят от магьосническа помощ: например изготвяне на любовен еликсир, или проклинане на враг, или заклинание за забогатяване… всяко едно от тези неща може да се смята за незаконно.
— За тях — казах бавно аз. — Но не и за мен, защото винаги съм имал достатъчно пари, за да си платя спокойствието и каквато си искам магия.
— Пари… или просто властта на името Антеро.
— В нашия град има много несправедливости — казах аз.
— Блестящ извод — каза Дженъс, без да си прави труда да скрие сарказма си. — Когато откриеш някое общество, където това не е така, не забравяй да ми кажеш, за да емигрираме и двамата. — Сипах му ракия, без да я разреждам, и му казах да действа. После, съвсем скришом, отидох в олтара на Халаб и му изказах своите благодарности. Не знаех дали ще приеме жертвоприношения когато това свърши, но му обещах. Заклех се също, че неговите… или на неговия дух… дела през този ден ще бъдат разказвани през вековете, докато земята не прибере и последния Антеро.