Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Осемдесетте години бяха успешен период за голямото африканско сафари на Мосад. Освен че противопоставяха китайци на руснаци, те затрудняваха и дейността на ЦРУ, на МИ6 и на други европейски разузнавателни служби. Щом някой застрашеше положението на Мосад, тя започваше да действа. В Кения беше взривен един агент на МИ6. В Заир беше унищожена френска шпионска мрежа. В Танзания набързо беше прекратена една германска разузнавателна операция, разкрита от Мосад чрез подкупване на местен репортер.
Когато лидерът на терористите Абу Нидал — виновник за убийството на израелския посланик във Великобритания Шломо Аргов на 3 юни 1982 година пред хотел „Дорчестър“ в Лондон, се опита да търси убежище в Судан, Мосад обеща на режима един милион долара за залавянето му, жив или мъртъв. Накрая Нидал намери сигурно убежище в Багдад.
Мосад успешно се възползваше с новозародилия се африкански национализъм в десетина държави. Сред агентите, действали в няколко от тези страни, беше и Яков Коен, който си спомня следното: „Ние им помогнахме да организират разузнаването си, за да продължат да държат в ръцете си опозицията. Племенните междуособици в страни като Нигерия прерастваха в гражданска война. Нашата политика беше да се сработим с всеки желаещ да си сътрудничим. Това ни позволяваше да знаем всичко, което се случваше в страната. И най-малката промяна в настроението, която можеше да повлияе на Израел, бе своевременно докладвана.“
Преди да замине за Африка, Коен се отличи в мисии под прикритие в Египет и други държави. Като част от мерките за надеждното му подсигуряване Мосад нае пластичен хирург, който да промени външността му и по-конкретно неговата отличителна етническа черта — носа. Когато го изписаха от болницата, дори собствената му жена едва го разпозна.
На 1 януари 1984 година всекидневните разузнавателни сводки за Наум Адмон съдържаха и новини за политически преврат в Нигерия. Военната клика, предвождана от генерал-майор Мухамад Бухари, бе завзела властта. Първият въпрос на министър-председателя Шамир беше какъв ефект ще окаже тази промяна върху петролните доставки за Израел. На този етап обаче никой не можеше да даде отговор. През целия ден бяха правени опити да се установи връзка с новия режим, но те не се увенчаха с успех.
През втория си ден на новия пост Бухари направи списък на всички бивши членове на правителството и ги обвини в различни престъпления. Начело на този списък беше Умару Дико, бивш министър на транспорта, обвинен в присвояване на няколко милиона американски долара от петролните приходите от държавната хазна. Дико обаче беше избягал от страната и всякакви опити да бъде открит не се увенчаха с успех. Беше изчезнал.
Адмон видя в това възможност за Израел. Той отлетя за столицата на Нигерия Лагос с канадски паспорт (един от пътническите документи на Мосад, сред които можеха да избират агентите, изпълняващи мисии под прикритие). Генералът изслуша предложението на Адмон, което имаше пълното одобрение на Рабин. В замяна на гаранциите, че доставките на петрол няма да бъдат прекъсвани, Мосад щеше да открие Дико и да го върне в Нигерия. Бухари имаше обаче още един въпрос: можеше ли Мосад да открие къде са отишли присвоените пари? Адмон каза, че парите най-вероятно се намират в няколко швейцарски банки и е невъзможно да бъдат проследени, освен ако Дико доброволно не посочи местонахождението им. Бухари се усмихна за пръв път от началото на срещата. Ако Дико се върнеше в Нигерия, те щяха да го накарат да говори. Бухари имаше и още един, последен въпрос: съгласна ли е Мосад да работи с разузнавателните служби на Нигерия, но когато открият Дико, израелската служба да не си приписва никаква заслуга? Адмон се съгласи. Мосад не би спечелила слава от толкова проста операция.