Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Тия защо са тук?

— Шерифът и кметът се обадиха на губернатора и го убедиха, че Националната гвардия трябва да дойде, за да запази реда в окръга. Казали са му, че болницата ни не е достатъчно голяма, за да побере жертвите от този процес.

— Откъде са тия момчета?

— От Бунвил и Кълъмбъс. По обяд преброих двеста и двайсет.

— Откога стоят тук?

— Събудиха ме тази сутрин в пет. Цял ден наблюдавам действията им. Няколко пъти ги поразтревожиха, но пристигнаха подкрепления. Сблъскаха се с врага преди няколко минути — пристигнаха мис Гейтуд и приятелите й със свещите. Тя ги постави на мястото им с поглед и те седнаха да играят карти.

Елън допи питието си и отиде за още. Джейк за стотен път взе тестето картончета и го разпиля по масата. Име, възраст, занятие, семейство, раса, образование — колко пъти ги чете от сутринта! Вторите питиета пристигнаха експресно и тя се зае с работа.

— Корийн Хейгън — каза тя, отпивайки.

Той се замисли за миг.

— Възраст — около трийсет и пет. Секретарка на застрахователен агент. Разведена, с две големи деца. Образование — най-много гимназия. Родена във Флорида — това е всичко, което има някаква стойност.

— Оценка?

— Мисля, че й писах шестица.

— Много добре. Милард Силс.

— Има орехова градина край Мейс. Към седемдесетте. Преди няколко години двама чернокожи застреляли в главата племенника му при обир в Литъл Рок. Мрази негрите. Няма да бъде в състава.

— Оценка?

— Мисля, че нула.

— Клей Бейли.

— Към трийсетте. Шест деца, Вярващ християнин. Работи в мебелната фабрика на север от града.

— Дал си му десетка.

— Да. Сигурен съм, че е чел в Библията онова — око за око и тъй нататък. Освен това има шест деца, предполагам, че най-малко две са момичета.

— Всичките ли си ги наизустил?

— Имам чувството, че тия хора ги познавам от години — кимна той към картончетата и отпи.

— Колко от тях ще разпознаеш?

— Малко. Но ще знам за тях повече от Бъкли.

— Впечатлена съм.

— Какво? Какво каза? Аз съм ти направил впечатление с моя интелект?

— И с други неща.

— Удостоен съм с голяма чест. Направил съм впечатление, на един гений в наказателното право. Дъщерята на Шелдън Роарк, който и да е той. Една истинска, жива summa cum laude. Да можеше Хари Рекс да го чуе!

— Къде е този слон? Липсва ми. Намирам, че е симпатяга.

— Върви го извикай. Покани го да си направим една веселба, докато гледаме как войниците се подготвят за голямата битка.

Тя се запъти към телефона върху писалището му.

— А Лусиен?

— Не! Дотегна ми от него.