Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Телефонът отново иззвъня. Хари Рекс сграбчи слушалката.

— Джейк Бриганс, адвокат, консултант, съветник и гуру по право.

Джейк хукна към тоалетната.

— Джейк, някакъв репортер се обажда! — викна Хари Рекс.

— На гърнето съм.

— Нещо му е хлабав стомахът — обясни Хари Рекс на репортера.

В шест часа — седем в Уилмингтън — Джейк се обади на Карла. Тя беше будна, четеше вестника и пиеше кафе. Каза й за Бъд Туити, за Мики Маус и заканите за нови нападения. Не, не се страхува от това. Не го засяга. Страхува се от съдебните заседатели, от ония дванайсет, които ще бъдат избрани, и от тяхното отношение към него и клиента му. Единственото, от което се страхува в този момент, е какво ще решат те. Всичко останало е без значение. За първи път тя не спомена, че иска да се върне вкъщи. Обеща й да се обади вечерта.

Когато затвори, чу шум. Пристигнала бе Елън и Хари Рекс говореше високо. Сигурно е облякла прозрачна блуза и минипола, помисли си Джейк, слизайки надолу. Но не беше прав. Хари Рекс сипеше поздравления, че се е облякла като истинска южнячка. Беше със сиво карирано сако без ревер и къса права пола. Копринената блуза бе черна и очевидно под нея имаше необходимото. Косата й бе опъната назад и сплетена. Колкото и да беше невероятно, на лицето си бе сложила лек грим, както и червило. Според Хари Рекс тя толкова приличаше на адвокат, колкото изобщо бе възможно за една жена.

— Благодаря, Хари Рекс — каза тя. — Бих искала да имам твоя вкус за дрехи.

— Изглеждаш чудесно, Роу Арк — поздрави я Джейк.

— Ти също — отвърна тя и погледна към Хари Рекс, но не каза нищо.

— Моля те да ни извиниш, Роу Арк — рече Хари Рекс. — Впечатлени сме, защото нямахме представа, че имаш такъв разнообразен гардероб. Извиняваме се, че ти се възхищаваме, и знаем колко много гневи това твоето малко еманципирано сърце. Но никой не те е карал насила да идваш в нашия Юг. Да бе, ние сме едни прасета, които не признават равенството на половете, и обикновено се занасяме с добре облечените мацки, независимо дали са еманципирани, или не.

— Какво има в плика? — попита тя.

— Закуска.

Тя го отвори и разви един сандвич с наденички.

Джейк потри ръце и се опита да бъде оптимистичен.

— Така, щом сме се събрали три часа преди началото на процеса, какво смятате да правим?

— Хайде да си забъркаме маргарити — предложи Хари Рекс.

— В никакъв случай — отвърна Джейк.

— Това ще ни поотпусне.

— Мен не ме бройте — каза Елън. — Бизнесът си е бизнес.

— Така, с какво започваме днес? — разви последния сандвич Хари.

— Слънцето изгрява, после се открива процесът. В девет Нуз ще каже няколко думи на съдебните заседатели и започваме да ги избираме.

— Колко ще трае това? — попита Елън.

— Два-три дни. В Мисисипи имаме право да разпитваме индивидуално всеки съдебен заседател. Това отнема време.

— Аз къде ще седя и какво ще правя?

— Изглежда, не е вчерашна — обърна се Хари Рекс към Джейк. — Знае ли къде се намира съдът?