Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
В събота вечерта Ози и Хейстингс изведоха Карл Лий през задната врата и го натовариха на патрулната кола. Хейстингс бавно подкара към покрайнините на града, покрай бакалницата на Бейтс и по Крафт Роуд. Когато пристигнаха, дворът на Хейли бе претъпкан от коли, затова спряха на пътя. Карл Лий влезе през предната врата като свободен човек и веднага попадна в прегръдките на тълпата роднини, приятели и своите деца. Те не знаеха, че той се връща. Прегърна ги отчаяно, едновременно и четирите, с мечешка прегръдка, сякаш нямаше да има дълго време такава възможност. Тълпата мълчаливо наблюдаваше как този огромен мъж коленичи на пода и заравя глава в телцата на плачещите си деца. Повечето хора също плачеха.
Почетният гост бе сложен да седне на обичайното си място, начело на отрупаната с ядене маса, а жена му и децата се наредиха до него. Преподобният Ейджи прочете кратка молитва, изпълнена с надежда за скорошно връщане у дома. Стотина приятели прислужваха на семейството. Ози и Хейстингс напълниха чиниите си и излязоха на предната веранда, където заобсъждаха действията си на процеса. Ози бе дълбоко загрижен за безопасността на Карл Лий, когото трябваше да карат всеки ден от затвора до съда и обратно. Самият подсъдим бе доказал, че тези пътувания невинаги са безопасни.
След вечеря гостите излязоха на двора. Децата се заиграха, а възрастните насядаха по верандата и всеки гледаше да се намести по-близо до Карл Лий. Той беше техният герой, най-известният човек, когото повечето от тях щяха да срещнат през живота си, а те го познаваха лично. Според тях щяха да го осъдят по една-единствена причина. Разбира се, че бе убил момчетата, но въпросът не бе в това. Ако беше бял, щеше да бъде награден за граждански заслуги по повод стореното. Щяха да го съдят, колкото да не е без хич, с бели съдебни заседатели и процесът щеше да е само един фарс. Карл Лий беше подсъдим, защото бе чернокож. Друга причина не съществуваше. Те бяха убедени в това. Слушаха го внимателно, когато говореше за процеса. Той имаше нужда от техните молитви и подкрепа и искаше всички да присъстват в залата и да закрилят семейството му.
Много часове седяха те във влажната горещина; Карл Лий и Гуен бавно се полюляваха в люлката, заобиколени от почитатели, които се стремяха да бъдат по-близо до прочутия мъж. Когато ставаха да си тръгват, всеки го прегръщаше и му обещаваше да бъде в съда в понеделник. Питаха се дали ще го видят отново седнал на предната си веранда.
В полунощ Ози заяви, че е време да потеглят. Карл Лий прегърна Гуен и децата за последен път, после седна в колата на Ози.
Бъд Туити почина през нощта. Дежурният се обади на Незбит, който каза на Джейк. Той си отбеляза да изпрати цветя.
32
Неделя. Един ден преди началото на процеса. Джейк се събуди в пет сутринта с топка в стомаха, която си обясни именно с процеса, и главоболие, което също си обясни с процеса, както и със снощната среща с юридическия си сътрудник и предишния си шеф. Елън бе решила да спи в стаята за гости у Лусиен, затова Джейк прекара нощта на дивана в кантората.
Сега лежеше, заслушан в гласовете от улицата. После пристъпи в тъмното към балкона и спря в почуда при сцената, която се откриваше пред съда. Това сякаш бе Денят на десанта на Съюзническите сили в Нормандия! Войната бе започнала! Патън бе тук! Улиците край площада бяха пълни с транспортни камиони, джипове и войници, които се щураха насам-натам и се силеха да изглеждат организирани и стегнати. Грачеха радиостанции, офицери с увиснали шкембета крещяха на хората си да побързат. Близо до подиума на предната морава беше построен команден пост. Три взвода войници набиваха колове с чукове, опъваха въжета и вдигаха три огромни брезентови шатри в защитен цвят. На четирите краища на площада бяха поставени заграждения и постове. Войниците пушеха и се подпираха на уличните стълбове.
Незбит седеше върху предния капак на колата си, наблюдаваше как се нравят укрепления в центъра на Клантън и бъбреше с неколцина от гвардията. Джейк направи кафе и му занесе една чаша. Беше вече буден, чувстваше се в безопасност и Незбит можеше да си отива вкъщи и да почива до вечерта. Джейк се върна на балкона и продължи да гледа суетнята до разсъмване. Транспортните камиони заминаха за базата на Националната гвардия на север от града, където щяха да настанят войниците. Изчисли, че са двеста души. Мотаеха се около съда, разхождаха се на малки групички по площада и зяпаха по витрините в очакване на изгрева и с надежда за някакво забавление.