![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Няма да си на адвокатската маса — каза Джейк. — Там сме само аз и Карл Лий.
— Ясно — избърса си устата тя. — Само ти и подсъдимият, заобиколени от силите на злото, изправени лице в лице със смъртта.
— Нещо подобно.
— И баща ми също прибягва понякога до подобна тактика.
— Радвам се, че я одобряваш. Ще седнеш зад мен, до преградата. Ще помоля Нуз да разреши да присъстваш в кабинета по време на индивидуалните разговори.
— Ами аз? — попита Хари Рекс.
— Теб Нуз не те обича. Никога не си му бил любимец. Ще получи удар, ако го помоля и ти да дойдеш. Най-добре е да се правиш, че въобще не се познаваме.
— Благодаря.
— Но ние високо ценим твоята помощ — каза Елън.
— И на това съм признателен.
— И пак ще можеш да си пиеш питието с нас — каза тя.
— И да доставям текилата.
— В тази кантора повече няма да влезе нито капка алкохол — каза Джейк.
— До обедната почивка — добави Хари Рекс.
— Искам да стоиш зад масата на секретарката, все едно се мотаеш наоколо, както правиш винаги, и да си водиш бележки за съдебните заседатели. Опитай се да запомниш всеки с нещо, за да попълним после картона му. Ще бъдат сигурно сто и двайсет души.
— Както наредиш, шефе.
Изгревът изкара навън армията в пълен състав. Наредиха отново загражденията и войниците се скупчиха около оранжево-белите варели, които блокираха улиците от четирите ъгъла на площада. Бяха сдържани и вглъбени, внимателно наблюдаваха всяка кола, очакваха атаката на врага, търсеха някакво вълнение. Спокойствието бе леко нарушено от няколко репортери, които в седем и половина наизлязоха от коли и микробуси с ярки надписи по вратите. Войниците ги наобиколиха и съобщиха на всички, че паркирането около съда по време на процеса е забранено. Журналистите изчезнаха из пресечките и след минути се появиха пеша с огромните си камери и съоръжения. Някои се установиха на предните стъпала, други при задната врата, а трета група — в ротондата на втория етаж пред главния вход на съдебната зала.
Разсилният Мърфи, единствен свидетел на убийството на Коб и Уилар, уведоми пресата по най-членоразделния начин, на който бе способен, че залата ще бъде отворена в осем и нито минута по-рано. Образува се опашка, която скоро изви по цялата ротонда.
Църковните автобуси спряха някъде встрани от площада и пасторите бавно поведоха шествието по Джаксън Стрийт. Носеха лозунги с надпис „Свобода за Карл Лий!“ и в строен хор пееха „Ние ще победим“. Когато наближиха площада, войниците ги чуха и радиостанциите започнаха да грачат. Ози и полковникът бързо се свързаха и войниците се успокоиха. Шествието, водено от Ози, се насочи към единия край на предната морава, спря и зачака под зорките погледи на Националната гвардия на Мисисипи.
В осем часа на входа на съдебната зала бе поставен метален детектор и трио тежковъоръжени полицаи започнаха бавно да проверяват и да пускат вътре хората, която вече се бяха стълпили в ротондата и заливаха коридорите. Вътре в залата Пратър насочваше потока от зрители, настаняваше ги по дългите пейки от едната страна на пътеката, а другата пазеше за съдебните заседатели. Първата пейка бе за семейството, а втората — за художниците, които веднага започнаха да скицират съдийската маса, масата на адвокатите и портретите на герои на Конфедерацията.
Кланът се почувства задължен да напомни за себе си в деня на откриването, особено на бъдещите съдебни заседатели, когато започнат да пристигат. Двайсетина членове на Клана в пълно парадно облекло се движеха безмълвно по Вашингтон Стрийт. Войниците веднага ги спряха и обградиха. Полковникът с шкембето се дотътри през улицата и за първи път в живота си се изправи лице в лице с член на Ку Клукс Клан в бяла роба и бяла качулка, който освен това се случи и една педя по-висок от него. Освен това забеляза камерите, които кръжаха около тях, и смелостта му просто се изпари. Той мигом забрави обичайните си крясъци и команди и запелтечи нервно и трепетливо, като и сам не си разбираше какво казва.
Приближи се Ози и това го спаси.
— Добро утро, момчета — поздрави хладно той, заставайки до заекващия полковник. — Обкръжени сте и сте много по-малко. Освен това сте наясно, че няма да ви позволим да останете тук, нали?
— Наясно сме — каза водачът.
— Ако ме последвате и правите каквото ви казвам, няма да има неприятности.
Те последваха Ози и полковника до едно място на предната морава. Бе им обяснено, че не бива да мърдат оттам, докато трае процесът. Да стоят тихо и мирно и полковникът лично ще държи войниците на разстояние от тях. Те се съгласиха.