Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…
1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 206
Перейти на страницу:

— Искаш ли пържена туршия с копър, сладур? — попита тя Джейк.

— Да. Две порции.

Елън се намръщи и погледна към него.

— Пържена туршия с копър ли?

— Разбира се. В Бостън не сервират ли такива неща?

— Защо тук пържите всичко?

— Всичко, което си струва да се яде. Ако не ти хареса, аз ще я изям.

От една маса през пътеката се разнесоха възгласи. Четири двойки вдигнаха тост за някого или за нещо, после избухнаха в неудържим смях. Виковете и разговорите не секваха нито за миг.

— Хубавото на „Холивуд“ е — заобяснява Джейк, — че можеш да вдигаш шум колкото си искаш, да стоиш докогато си искаш и никой няма да ти обърне внимание. Когато седнеш на маса тук, тя е твоя за цялата нощ. След малко ще започнат да пеят и да танцуват.

Джейк поръча пържени скариди и риба на скара за двамата. Елън се отказа от жабешките бутчета. Сервитьорката бързо се върна с виното и изстудени чаши. Вдигнаха тост за Карл Лий Хейли и умопомрачения му мозък.

— Какво мислиш за Бас? — попита Джейк.

— Съвършеният свидетел. Готов е да каже всичко, което поискаме от него.

— Това не те ли дразни?

— Да, ако той беше свидетел по убийството. Но той е експерт и може да си пробутва неговите становища. Кой ще му ги оспори?

— Убедителен ли е?

— Когато е трезвен. Срещнахме се два пъти тази седмица. Във вторник беше трезвен и вършеше работа. В сряда беше пиян и апатичен. Мисля, че ще бъде полезен колкото и всеки друг психиатър, когото можем да привлечем. Той пет пари не дава за истината и ще ни каже това, което искаме да чуем.

— А смята ли, че Карл Лий е луд от юридическа гледна точка?

— Не. А ти?

— Не. Роу Арк, пет дни преди убийствата Карл Лий ми каза, че ще ги извърши. Показа ми точно мястото, където ще се скрие да ги причака, въпреки че тогава аз не го разбрах. Нашият клиент е знаел точно какво върши.

— Ти защо не го спря?

— Защото не му повярвах. Току-що бяха изнасилили дъщеря му и не се знаеше дали тя ще оживее.

— Ако можеше, би ли го спрял?

— Казах на Ози. Но тогава никой от нас не си и помисляше, че това може да се случи. Не, не бих го спрял, дори ако бях сигурен. Аз самият бих постъпил по същия начин.

— Как?

— Точно като него. Много е лесно.

Елън се пресегна с вилицата към туршията и подозрително я разрови. Разряза я на две, набоде едно парченце и старателно го подуши. Сложи го в устата си и бавно задъвка. Преглътна, после побутна чинията си към Джейк.

— Личи си, че си севернячка — каза той. — Не те разбирам, Роу Арк. Не харесваш пържена туршия с копър, красива си, много си умна, можеш да работиш в която и да е тежкарска адвокатска кантора за куп пари, а си решила да си късаш нервите цял живот заради главорези убийци, които ги чака смъртна присъда, впрочем напълно заслужена. Какво те кара да избереш този път?

— Ти си късаш нервите със същите хора. Сега е Карл Лий Хейли. Догодина ще бъде някой друг убиец, когото всички ненавиждат, но ти пак ще си късаш нервите, защото е твой клиент. В някой от следващите дни, Джейк Бриганс, твоя клиент го очаква смъртна присъда и ти ще разбереш колко ужасно е това. Когато го завържат за стола и той те погледне за последен път, ще станеш друг човек. Ще разбереш колко варварска е системата и ще си спомниш за Роу Арк.

— Тогава сигурно ще си пусна брада и ще се запиша в Съюза за граждански свободи.

— И това може да стане, ако те приемат.

Пържените скариди пристигнаха в малка черна тенджерка. Къкреха в масло, чесън и сос. Елън си сипа огромен куп и залапа като корабокрушенец. Мърл подхвана своя невероятно чувствена интерпретация на „Дикси“, а наоколо припяваха и пляскаха с ръце.

Сервитьорката профуча и тупна на масата поднос с нарязани и хрупкави жабешки бутчета. Джейк пресуши чаша вино и заяде с пръсти. Елън се насили да не ги опита. После пристигна рибата. Маста цвърчеше и съскаше и те не можеха да докоснат чиниите. Рибата беше препечена до хрупкаво тъмнокафяво с черни квадрати от скарата. Ядяха и пиеха бавно, наблюдаваха се един друг и се наслаждаваха на пикантните блюда.

Към полунощ бутилката бе празна, а светлините — замъглени. Пожелаха „лека нощ“ на сервитьорката и Мърл. Внимателно слязоха по стълбата и запристъпваха към колата. Джейк закопча предпазния си колан.

— Пих прекалено, за да карам — каза той.

— И аз съм същата. Видях малък мотел недалеч оттук.

1 ... 138 139 140 141 142 143 144 145 146 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)