Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Събра делото и го пъхна в чантата си от дебела черна кожа със златни инициали от едната страна. Организмът си искаше своето и той седна върху тоалетната чиния, прелиствайки картоните. Знаеше ги наизуст. Беше готов.

В пет и пет Хари Рекс почука на вратата. Навън бе тъмно и той приличаше на крадец.

— Защо си станал толкова рано? — попита го Джейк.

— Не можах да спя. Нещо съм нервен. — Подаде му една издута книжна торба с мазни петна. — Дел ти ги изпраща. Съвсем пресни и горещи. Сандвичи с наденички, с бекон и сирене, с пилешко и сирене — каквото ти хареса. Тя се тревожи за теб.

— Благодаря, Хари Рекс, но не съм гладен. Стомахът ми се бунтува.

— Притесняваш ли се?

— Като проститутка в черква.

— Много си бледен.

— Благодаря.

— Ама пък костюмът ти е хубав.

— Карла го избра.

Хари Рекс бръкна в торбата и извади сандвичи, увити в станиол. Натрупа ги върху дългата маса и си приготви кафе. Джейк седна срещу него, прелиствайки досието по решението „Макнотън“, което Елън бе приготвила.

— Тя ли написа това? — попита Хари Рекс с пълна уста; челюстите му работеха здраво.

— Да, седемдесет и пет страници резюме на делата за временна невменяемост в Мисисипи. Отнело й е три дни.

— Изглежда много умна.

— Има мозък в главата си и пише невероятно ясно и точно. Притежава интелект, но се затруднява да приложи знанията си на практика.

— Какво знаеш за нея? — От устата на Хари падаха трохи по масата. Той ги помете с ръкав на пода.

— На нея може да се разчита. Втора по успех в групата си в Оул Мис. Обадих се на Нелсън Батълс, заместник-декан на Правния факултет, и той ми каза, че се справяла отлично. Има много голям шанс да завърши първа.

— Аз завърших деветдесет и трети от деветдесет и осем души. Щях да бъда деветдесет и втори, но после си рекох, че и деветдесет и трети не е лошо. Като че ли някой ще обърне внимание в Клантън, рекох си. Хората така се радваха, че се върнах да практикувам тук, вместо да се запилея по Уол Стрийт или там някъде.

Джейк се усмихна на историята, която слушаше за стотен път. Хари Рекс разви един сандвич с пиле и сирене.

— Изглеждаш нервен, мой човек.

— Нищо ми няма. Първия ден е винаги така, най-трудно е. Предварителната работа е свършена. Готов съм. Сега остава само да чакаме.

— Кога ще се появи Роу Арк?

— Не знам.

— Чудя се какво ли ще облече.

— Или няма да облече. Моля се да е по-скромно. Нали го знаеш Нуз какъв е моралист.