Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Да.

— Тогава и аз вярвам.

— Някой ми каза, че се говорело за преместване или отлагане на процеса — каза Ози. — Нещо вярно?

— Не. Вчера видях съдията Нуз. Няма да го премести, делото започва в понеделник.

— Ти каза ли му за горящите кръстове?

— Всичко му казах.

— Той да не е луд? — попита кметът.

— Луд, че и глупав. Да не се изпуснете, че аз съм го казал.

— Стъпил ли е на стабилни правни основания? — попита Ози.

— По-скоро на плаващи пясъци. — Джейк поклати глава.

— Какво смяташ да правиш, шерифе? — попита кметът.

Ози взе нова бучка лед и внимателно разтри врата си. Заговори, като се мръщеше:

— Решен съм да предотвратя нови безредици. Болницата ни не е толкова голяма, че да побере още жертви. Трябва да предприемем нещо. Чернокожите са разгневени, не им трябва много. Някои от тях само търсят повод да започнат стрелбата, а белите одежди са добра мишена. Подозирам, че Кланът подготвя нещо много глупаво, например да убият някого. От десет години не са имали по-сгоден случай да се изявят в национален мащаб. Информаторът ми каза, че след четвъртък са се обаждали доброволци от цялата страна — искали да пристигнат тук и да вземат участие в увеселението.

Той бавно размърда глава и пак смени леда.

— Неприятно ми е да ти го кажа, кмете, но мисля, че трябва да се обадиш на губернатора и да го помолиш за подкрепления от Националната гвардия. Знам, че това е отчаян ход, но мисълта някой да бъде убит ми е противна.

— Националната гвардия ли? — повтори невярващо кметът.

— Точно така.

— Да окупират Клантън?

— Да. За да предпазим твоите хора.

— И да патрулират по улиците?

— Да. С оръжие и всичко останало.

— О, господи, това наистина е отчаян ход. Не преувеличаваш ли малко?

— Съвсем не. Ясно е като бял ден, че не разполагам с достатъчно хора, за да запазя мира тук. Дори не успяхме да възпрем размириците, които станаха под носа ни. Кланът пали кръстове из целия окръг, а ние не можем нищичко да направим. А какво ще стане, ако черните решат да предприемат нещо? Кмете, заявявам ти, че не разполагам с достатъчно хора. Имам нужда от подкрепления.

Джейк си помисли, че идеята е великолепна. Как ще бъдат избрани честни и безпристрастни съдебни заседатели, когато Националната гвардия е обкръжила съда? Представи си как заседателите пристигат в понеделник, минават между войници с пушки и джипове, а може би и един-два танка, спрени отпред. Как да бъдат честни и безпристрастни? Как може Нуз да настоява делото да се гледа в Клантън? Как ще може Върховният съд да отхвърли преразглеждането, ако, не дай си боже, има издадена присъда? Идеята беше чудесна.

— Ти какво мислиш, Джейк? — попита кметът, търсейки помощ.

— Струва ми се, че нямаш избор, кмете. Не можем да търпим повече безредици. За теб това е неизгодно политически.

— Не ме е грижа за политиката — отвърна гневно кметът, макар да беше сигурен, че Джейк и Ози са прави. Последния път го избраха с по-малко от петдесет гласа и не можеше да си позволи нито една стъпка, без да прецени политическите последици. Ози зърна усмивката на Джейк, докато кметът се гърчеше при мисълта тихият градец да бъде окупиран от армията.