![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Нуз щеше да побеснее. Как си позволяваха да викат Националната гвардия без негово знание? Това бе негов процес. Кметът бе споменал за това, но Джейк беше обяснил, че кметът, а не съдията е отговорен за безопасността на Клантън.
Пристигнаха шерифът и Мос Джуниър Тейтъм и двамата се срещнаха с полковника при подиума. Обиколиха съда, направиха преглед на войниците и шатрите. Ози сочеше в различни посоки и се виждаше, че полковникът се съгласява с всичко, което му се казва. Мос Джуниър отключи сградата на съда, за да имат войниците питейна вода и тоалетни на разположение. Минаваше девет, когато първият репортер попадна в окупирания център на града. След час всички тичаха с камери и микрофони, за да записват изпълнените с важност слова на един сержант и един ефрейтор.
— Как се казвате, сър?
— Сержант Дръмрайт.
— Откъде сте?
— От Бунвил.
— Къде е това?
— На стотина мили оттук.
— Защо сте тук?
— Губернаторът ни извика.
— Защо ви извика?
— За да пазим реда.
— Безредици ли очаквате?
— Не.
— Колко време ще бъдете тук?
— Не знам.
— Докато свърши процесът ли?
— Не знам.
— Кой знае?
— Сигурно губернаторът.
И тъй нататък.
Слухът за окупацията бързо се разпространи в спокойното неделно утро и когато църковните служби свършиха, хората се стекоха на площада, за да се уверят със собствените си очи, че армията наистина е превзела съда. Постовете махнаха загражденията и позволиха на любопитните да обикалят площада и да видят истински живи войници с пушки и джипове. Джейк седеше на балкона, пиеше кафе и учеше наизуст картончетата на своите съдебни заседатели.
Обади се на Карла и й каза, че Националната гвардия е дошла, но той все още е в безопасност. Всъщност никога не се бил чувствал така сигурен. Обясни й между другото, че стотици тежковъоръжени военни полицаи от другата страна на Вашингтон Стрийт са готови всеки миг да го защитят. Да, все още телохранителят е при него. Да, къщата все още си е на мястото. Съмняваше се, че вече се е разчуло за смъртта на Бъд Туити, така че й го спести. Може пък и да не научеше за това. Щели да ходят за риба с лодката на баща й и Хана искала татко й да отиде с тях. Той затвори, а двете единствени жени в неговия живот му липсваха повече от всякога.
Елън Роарк отключи задната врата на кантората и сложи малка пазарска чанта на масата в кухнята. Измъкна една папка от чантата си и тръгна да търси своя шеф. Намери го на балкона. Джейк изучаваше картончетата и държеше под око сградата на съда.
— Добър вечер, Роу Арк.
— Добър вечер, шефе. — Тя му подаде една папка. — Проучването, което ми поръча. Доколко може да се дава гласност на изнасилването. Труден въпрос, а се оказа и заплетен. Извинения за обема.
Беше направено педантично, със съдържание, библиография и номерирани страници. Той го прелисти.
— По дяволите, Роу Арк, не съм искал справочник, нали?
— Знаех си, че се плашиш от научни писания, затова съзнателно се опитах да използвам думи най-много с по три срички.
— Охо, днес май ще се заяждаме, а? Би ли го резюмирала в, да речем, трийсетина страници, а?
— Виж какво, това е задълбочено изследване на закона, подготвено от даровита студентка по право със забележителни способности да мисли и пише ясно. Това е гениално творение, твое е, и то напълно безплатно. Тъй че престани да се заяждаш.
— Добре, госпожице. Боли ли те главата?
— Боли ме. Още когато се събудих, ме болеше. Писала съм това дело цели десет часа и имам нужда от едно питие. Имаш ли шейкър?
— Какво?
— Шейкър. Наше изобретение, на Севера. Кухненски прибор.
— Има един на полицата до микровълновата печка.
Тя изчезна. Беше почти тъмно, движението около площада бе почти замряло, тъй като на неделните шофьори им бе дотегнала гледката на войниците, охраняващи техния съд. След двайсет часа задушаваща горещина и влага като мъгла в центъра на Клантън войниците бяха уморени и копнееха да се приберат вкъщи. Седяха под дърветата на брезентови столове и ругаеха губернатора. Когато напълно се стъмни, те проточиха жици от съда и увесиха прожектори около шатрите. Камион, пълен с чернокожи, спря до пощата и те наслизаха с шезлонги и свещи за нощното си бдение. Тръгнаха по тротоара покрай Джаксън Стрийт под погледите на двеста тежковъоръжени гвардейци. Водач на шествието бе мис Розия Алфи Гейтуд, стокилограмова вдовица, отгледала единайсет деца, девет от които бе изпратила в колеж. Тя беше първата негърка в града, пила студена вода от градската чешма на площада, и още беше жива, за да го разказва. Розия впи поглед във войниците. Никой от тях не продума.