С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Нийл лежеше върху мен. Разтвори бедрата ми и заби коляно в мускула от вътрешната страна. Аз изпищях. Той отново ме удари. Опитах се да го ритна. Тогава Ламър ми хвана глезените. Не можех да мръдна. Започнах да им се моля да не го правят.
„Затвори й устата, нареди Нийл. Не мога да понасям увиването й, женска работа“. Хъч държеше китките ми с една ръка, а с другата запуши устата ми. Извих си главата назад и го молех с поглед да ми помогне, но той не гледаше лицето ми. Наблюдаваше действията на Нийл.
Дилън стоеше, без да помръдне. Нищо не казваше. Джейд опипа каишката на часовника си. Беше толкова тихо в стаята, че той чуваше тиктакането му.
— Нийл съдра блузата ми. Сутиенът ми се закопчаваше отпред. Отвори го. Спомням си… спомням си, че ме беше много срам. Стиснах очи. Прехапах езика си и усетих кръв. Той каза: „Не е ли чудесна гледката? Циците на Джейд Спери“.
Тя изхълца.
— Помислих си, че ще умра. Исках да умра. Покрусата от това… от Нийл, когото ненавиждах… — Подложи ръка под устата си, като че ли щеше да повърне, но продължи. Думите й бяха заглушени от ръката. — Хвана ме, стиска ме, дърпа ме. Беше ужасно, болезнено, унизително. После се наведе и засмука лявото ми зърно. Толкова силно, че страшно ме заболя.
Дилън скочи от стола. Пъхна пръсти в задните джобове на изтърканите си джинси и закрачи из стаята, сякаш търсеше изход. Яростта в него бушуваше и плашеше със силата си. Искаше му се да удари нещо, да го смачка, да го разруши. Очевидно Джейд не забелязваше неговата реакция. Продължи смразяващия си разказ:
— Нийл се смееше, когато коленичи и отвори ципа на панталоните си. Смъкна ги и хвана члена си с ръка. „Хубав е, нали, Джейд? Бас ловя, че жадуваш за него“. Явно Хъч започна да се безпокои. Намеси се: „Нийл, хайде, стига. Позабавлява се. Пусни я сега“. „Да я пусна, учуди се той. Тъкмо започвам приятната част“.
— Вдигна полата ми. Аз се въртях ужасена, опитвайки се да му попреча да свали чорапогащника ми. Много бързаше. Ламър трябваше да му помага, после Нийл…
Дилън стоеше на прозореца и гледаше сляпо притъмняващото небе. Щом тя спря да говори, обърна се към нея. Беше навела глава и разтриваше слепоочията си.
Дилън отиде до стола, обърна го и седна с лице към Джейд. Нищо не каза и устоя на изкушението да я докосне. Самото му присъствие изглежда й вдъхна увереност. Беше сигурен в това. Тя свали ръцете си, навлажни устни и продължи:
— Нийл се изплю в дланта си и разтри слюнката по себе си. Каза ми „Сигурен съм, че го духаш добре. Не смучеш ли на Паркър? Трябва да те накарам и моя…“ — Тя затвори очи сякаш в блажена благодарност и добави с пресипнал глас: — Но не го направи.
Не беше лесно, но Нийл проникна в мен. Мисля, че се изненада, като разбра, че съм девствена, защото ме погледна в лицето и се засмя. Наведе се и прошепна: „Слава Богу! Аз ще ти изям черешката в края на краищата“.
— Това бе шега между учениците. После той… — Тя наведе глава още по-ниско. — … той натисна силно и наистина много ме заболя.
Халогенните лампи за охраняване навън се включиха автоматично. Синкавобялата им светлина се процеждаше през прозореца, но по-голямата част от канцеларията бе изпълнена с тъмни сенки и шептящия й глас.
— Помислих си, че ще продължи вечно. После осъзнах, че бързо стигна до кулминацията. Отдръпвайки се, той размаза сперма по стомаха ми. Погледна Хъч и се усмихна: „Смазах спирачката за вас“.
— Смениха си местата. Когато Хъч си махна ръката от устата ми опитах се отново да крещя, но нямах сили. Едва успях да вдигна едната си ръка. Хъч се наведе и аз го одрах. Напсува ме и докосна бузата си. Имаше кръв по пръстите му. Много се ядоса. Изсумтя: „Дръж й ръцете, Нийл“. Той ги стисна от двете страни на главата ми.
— Хъч единствен ме целуна. В началото реших, че ще се задоволи само с това. Почти се задушавах под тежестта му, а той продължаваше да вкарва езика си все по-дълбоко. Повдигна ми се. Виках вътрешно срещу обезчестяването си, но се чуваше като скимтенето на коте.
— Нийл се смееше зад мен: „Няма ли да спреш най-после, Хъч? Господи! Отново се възбуждам. Дори Ламър се надърви“. Ламър се изкикоти нервно. Изпищях, когато Хъч влезе в тялото ми. Беше доста по-груб от Нийл. Усещах, че ме разкъсва отвътре и започнах да кървя. Чувствах кръвта…
— Гадни копелета! — изсъска Дилън. Едва сдържаше яростта си, блъскаше с юмруци по тялото си.
— Щом Хъч свърши, изви гърба си и нададе животински рев. Спомням си как устните му се извиха и оголиха зъбите. Изглеждаше грозен, отвратителен. Отпусна се върху мен. Не можех да дишам, но чувствах топлия му дъх на врата си. Миришеше на бира и отново ми се повдигна, но се страхувах, че ако повърна, ще се удавя и задуша. Успях да преглътна.