Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Видях личните й вещи. Всичко е направено в САЩ. Хубава постановка. Приключват случая, обвиняват момичето и семейството й и дават на сънародниците си нагледен урок. — Кларк се огледа, когато колата спря зад ъгъла. — Имаш набито око, Динг.
— Благодаря, шефе. — Чавес отново се умълча и сега, като нямаше какво да прави, освен да обмисля нещата, ядът му растеше. — Знаеш ли, наистина ми се ще да се срещна с този тип.
— Няма да ти се случи.
Бе време за малко перверзно фантазиране:
— Зная, но някога бях нинджа, забрави ли? Може да стане наистина забавно, особено с голи ръце.
— Така само се чупят кости, най-често собствените.
— Бих искал да видя очите му, когато дойде моментът.
— Тогава сложи добър мерник на пушката си — посъветва го Кларк.
— Правилно — съгласи се Чавес. — Какъв трябва да е този човек, за да се измъкне след такова нещо, господин К?
— Извратен копелдак, Доминго. Срещал съм няколко такива.
Точно преди да се качат в колата, черните очи на Динг се втренчиха в Кларк.
— Може би ще се срещна с този лично, Джон. Съдбата обича да погажда номера. И то забавни.
— Къде е тя? — попита Номури, седнал зад волана.
— Карай — нареди му Кларк.
— Трябваше да чуете речта — рече Чет, подкара нагоре по улицата и се зачуди какво се беше объркало.
— Момичето е мъртво — съобщи Райън на президента само два часа по-късно, в един часа следобед вашингтонско време.
— От естествена смърт ли?
— Свръхдоза наркотици, вероятно инжектирани от другиго. Разполагат със снимки. Трябва да ги получим до тридесет и шест часа. Нашите момчета са се измъкнали точно навреме. Японската полиция се е появила доста бързо.
— Чакай малко. Да повторим. Ти твърдиш, че е убийство?
— Да, господин президент, така смятат хората ни.
— Имат ли достатъчно знания, за да направят такова заключение?
Райън зае мястото си и реши, че се налага да разясни.
— Да, сър, старшият ни служител знае някои неща по въпроса.
— Хубава формулировка — отбеляза сухо Дърлинг. — Не ми трябва да зная повече по случая, нали?
— Не, сър, засега няма причина.
— Гото ли е бил?
— Вероятно някой от хората му. Всъщност най-добрият показател ще бъде изявлението на полицията им. Ако нещо от онова, което ни кажат, е в разрез с това, което научихме от нашите хора, ще разберем, че някой е изкривил информацията. А хората, способни да уредят промени в полицейските доклади, не са толкова много. — Джак замълча за миг. — Сър, получих и друга, независима преценка за характера му. — Той се зае да повтори разказа на Крис Хънтър.
— Искаш да ми кажеш, че вярваш, че е поръчал убийството на това младо момиче и ще използва полицията си, за да го покрие? И вече си знаел, че обича такива неща? — Дърлинг почервеня. — Ти искаше да протегна на този мръсник маслиново клонче, а? Какво, по дяволите, ти става?
Джак си пое дълбоко въздух.
— Е, добре, господин президент, търсех си го. Въпросът е какво да правим сега?
Изражението на Дърлинг се промени.
— Не си го заслужил, извинявай.
— Наистина го заслужавам, господин Президент. Можех да наредя на Мери Пат да я измъкне преди известно време… ала не го направих — призна си Райън мрачно. — Не предвидих, че ще стане така.
— Никога не успяваме да предвидим нещата, Джак. А сега какво?
— Не можем да уведомим аташето ни в посолството, защото все още „не знаем“ за това, обаче смятам да подготвим ФБР, за да провери случая, след като ни информират официално. Мога да се обадя на Дан Мъри.
— Щатния наемник на Шоу ли?
Райън кимна.
— С Дан се знаем отдавна. Колкото до политическата страна, не съм сигурен. Току-що получихме текста на телевизионната му реч. Преди да го прочетете, трябва да знаете с какъв човек си имаме работа.
— Кажи ми, колко такива прости копелета управляват държави?
— Знаете го по-добре от мен, сър. — Той се замисли за момент. — Това не е съвсем лошо. Такива хора са слаби, господин президент. Обективно погледнато, страхливци. Ако трябва да имате врагове, по-добре е те да имат слабости.
„Той може да направи официално посещение — помисли си Дърлинг. — Може би ще се наложи да го настаним в «Блеър хаус», от другата страна на улицата. Ще дадем официална вечеря: ще влезем в Източния кабинет, ще изнесем красиви речи, ще вдигаме тостове и ще се здрависваме, сякаш сме първи приятелчета. По дяволите всичко това!“ Той взе папката с речта на Гото и й хвърли бегъл поглед.