Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Време е за представление — прошепна Динг. Двамата пресякоха улицата възможно най-дискретно.
Кларк беше облечен като бизнесмен, ала рядко се бе чувствал по-гол. И той, и Динг нямаха дори сгъваемо джобно ножче. Въпреки че добре владееха боя с голи ръце, и двамата имаха достатъчно опит, за да предпочитат оръжия — по-добре да държиш противниците си на разстояние.
Късметът им се усмихна. В малкото фоайе на сградата нямаше никой, който да забележи присъствието им. Качиха се по стълбите. Вторият етаж, в дъното, от лявата страна.
Номури си беше свършил добре работата. Коридорът бе празен. Кларк водеше и бързо измина слабо осветеното пространство. Ключалката беше проста. След като Динг застана на пост, той извади шперцовете си и я преодоля, сетне бързо отвори вратата. Вече бяха вътре, когато осъзнаха, че мисията им е пълен провал.
Кимбърли Нортън беше мъртва. Тя лежеше на използвания за легло дюшек, облечена в обикновено кимоно, което се бе подвило точно под колената и разкриваше краката й. Следсмъртна синина започваше да обхваща долната част на тялото й, тъй като гравитацията изтегляше кръвта надолу. Скоро горната част на трупа щеше да придобие пепеляв цвят, а долната щеше да е кестенява. „Смъртта е толкова жестока“ — помисли си Джон. Не й стигаше, че ти открадва живота. Отнемаше и всичката красота, притежавана някога от жертвата. Тя е била хубава… Е, в това е въпросът, нали? Джон сравни тялото със снимката: бегло приличаше на по-малката му дъщеря, Патси. Подаде фотографията на Динг. Чудеше се дали младежът ще направи същата връзка.
— Тя е.
— Съгласен съм — отбеляза Чавес пресипнало. — Тя е… Мамка му! — довърши той тихо и се вгледа в лицето един дълъг миг, при което собствената му физиономия се разкриви от гняв.
„Ето, и той го забелязва“ — помисли си Кларк.
— Имаш ли фотоапарат?
— Да. — Динг измъкна компактно тридесет и пет милиметрово апаратче от джоба на панталоните си. — Да се правя на ченге ли?
— Точно така.
Кларк се наведе, за да огледа трупа. Бе обезсърчаващо. Той не беше патолог и макар да знаеше много за смъртта, трябваха му повече знания, за да го направи правилно. Ето… една вдлъбнатина във вената над стъпалото й. Не повече. Значи е взимала наркотици? Ако бе така, била е предпазлива наркоманка. Винаги е почиствала иглата и… Той огледа стаята. Ето. Шишенце със спирт, найлоново пликче с памучни тампони и пликче с пластмасови спринцовки.
— Не виждам други белези от игли.
— Те не винаги си личат, приятел — изтъкна Чавес.
Кларк въздъхна и като развърза кимоното, го разтвори. Отдолу тя не носеше нищо.
— Да им го начукам! — изруга Динг. Между бедрата й беше мокро.
— Не би могъл да кажеш по-неподходящо нещо — прошепна троснато Кларк. От много години насам сега бе най-близо до това да изпусне нервите си. — Направи тия снимки!
Динг не отговори. Апаратът проблесна и превъртя на следващата поза. Той запечата сцената, както би направил съдебен фотограф. После Кларк започна да оправя кимоното, за да върне на момичето, макар и без полза, малкото достойнство, което смъртта и хората не бяха успели да й отнемат.
— Чакай малко… Лявата ръка.
Кларк я проучи. Единият нокът бе счупен. Всички останали бяха средно дълги и равномерно лакирани с безцветен лак. Провери и другите. Под тях имаше нещо.
— Дали е одраскала някого? — попита Кларк.
— Да виждаш място, където се е одраскала сама?
— Не.
— Значи не е била сама, когато е станало. Огледай пак глезените й — настоя Динг.
На левия крак, този с дупчицата, в долната част на глезена откриха охлузвания, почти прикрити от засилващото се посиняване. Чавес направи последната си снимка.
— Така си и мислех.
— По-късно ми кажи защо. Да изчезваме — рече Джон и се изправи.
След по-малко от минута бяха излезли през задната врата, минали по криволичещата уличка и бяха отново на една оживена улица, където чакаха колата си.
— На косъм — отбеляза Чавес, докато полицейската кола спираше пред номер 18. С петнадесет секунди закъснение пристигна телевизионен екип.
— Не е ли страхотно? Те ще навържат всичко чисто и безпроблемно… Какво има, Динг?
— Има нещо гнило. Би трябвало да изглежда като взимане на свръхдоза, нали?
— Да, защо?
— Надрусаш ли се с много хероин, мой човек, край. Бум, и сбогом! В доброто старо време съм виждал човек, който умря така, изобщо не успя да измъкне иглата от ръката си, разбираш ли? Сърцето спира, дробовете спират и заминаваш. Не ставаш, за да оставиш спринцовката и после пак да си легнеш. И тези ожулвания по крака. Някой я е надрусал. Била е убита, Джон. А може би и изнасилена.