Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Клетнико, какво стори? — възкликна тихо докторът. — Вие разсърдихте този човек и знайте, че животът ви е в ръцете му. Помолете го за милост!
Младият княз се изправи гордо и каза:
— Един Понятовски никога не моли; по-скоро ще умра.
XXVII. ГОСПОЖА КРЪЧМАРКАТА
Макар че отдавна бе нощ, светлината в будоара на красивата вдовица Бояновска все още гореше.
Тази хубава и много опасна жена бе седнала на края на едно кресло и замислено поглеждаше Исидор, който се бе настанил до камината близко до нея.
Исидор бе бледен и замислен.
— Изглежда, че предложението ми не ти харесва, Исидоре, но ти ще се увериш, че това, което казах, е разумно.
Исидор горчиво се усмихна.
— Сега вече е късно, трябваше да ми го предложите, преди да ви бях казал тайната.
— Аз те обичам и затова те съветвам да напуснеш Петербург.
— Разбрах колко ме обичаш — каза Исидор. — Позволи ми да ти говоря открито — ти не изплати моята полица. Нека да се обясним: това ще бъде последният ни разговор.
Очите на Исидор светнаха особено. Феодора много се изплаши; тя се страхуваше от буйната кръв на Исидор, но не желаеше да се издаде.
— Какво искаш от мен? — попита тя.
— Да се сбогуваме — рече смутено Исидор.
— Да се сбогуваме? — каза тя. — Значи ти си съгласен с мене? Ще заминеш ли от Петербург?
— Още не зная — отговори грубо Исидор. — Едно зная, че кракът ми повече не ще прекрачи прага ти.
Вдовицата се престори, че съжалява.
— И това чувам от твоята уста, Исидоре? Не знаеш ли, че разкъсваш сърцето ми?
— Не се мъчи да ме мамиш. Не ти ли стига, че ме води за носа толкова време?
— Искам да ти кажа всичко, Исидоре. Застрашава те опасност; аз искам да ти помогна да се отървеш от полицията и затова те карам да заминеш от Петербург.
Исидор извика като луд:
— Драга яредателко, полицията е тръгнала по стъпките на нихилистите, а никой друг освен тебе не ги е предал. Ти си им съобщила мястото, където се събират.
— Заклевам се, че не е вярно, Исидоре.
— Млъкни — каза Исидор, — аз всичко зная. Зная, че съм в ръцете на една хиена, на една безсърдечна жена, без душа. Ти ме примами на гърдите си, за да изкопчиш тайната, но знай, че ще си отмъстя!
Феодора изпищя от страх и изтича към звънеца. Исидор не помръдна.
— Нещастнице, защо се боиш от смъртта? — каза презрително той. — Не се страхувай, сега няма да ти отмъстя, а тогава, когато съвсем не очакваш.
Казвайки това, той си тръгна.
— Ние не трябва да се разделяме, Исидоре. Съветвах те преди малко да заминеш за Париж. Разбира се, без пари не можеш да отидеш. Ела с мене.
Тя го дръпна към себе си, отвори едно чекмедже на масата и му посочи парите в него.
— Вземи си колкото искаш; ще имаш нужда от тях. „Щеше ли така да се грижи за мен, ако не ме обичаше?“ — размишляваше Исидор.
— Замини още днес — молеше го тя. — Един човек ще те чака на гарата след два дена и ще те заведе на сигурно място. Заклевам ти се, че няма да измине един месец и аз ще дойда и ние ще бъдем щастливи. Заклевам ти се, че ще дойда при тебе, Исидоре, и ще бъдем щастливи — каза тя, като го привлече към себе си.
— Вярвам ти, Феодоро — каза той, — при все че се мъча да открия причината, задето не ми даде обещаното възнаграждение.
— В Петербург не смея да бъда твоя — тихо каза тя. — Навсякъде има шпиони, които ще ни издадат и тогава ще опетня името си.
— В Париж, на брега на Сена, ще бъдеш свободна.
— Свободна, което значи — само твоя. Затова не отлагай, имай ми доверие и всичко ще е наред.
— Добре, Феодоро, утре привечер ще замина. Заклеваш ли ми се, че и ти ще дойдеш подир мене?
— Заклевам се — каза Феодора. — Заклевам се, че пак ще се срещнем в Париж.
Тя се обърна и му подаде една кесия с пари. Той я взе и се сбогува с Феодора.
— Довиждане в Париж, Феодоро!
Щом Исидор излезе, Феодора отвори вратата на съседната стая и Кардов влезе вътре, като се смееше.
— Право да ти кажа, аз чух всичко, никога не съм прекарвал по-добре. Този евреин е добър любовник. Смятам, че не е нужно да заминеш с него в Париж, когато можем и в Петербург да го затворим.
— За да понесе отмъщението на нихилистите? — възкликна вдовицата. — Не, Кардов, планът ни ще бъде изпълнен, както решихме. Дайте си ръката, любезни директоре, и ме придружете в салона, защото не можете да си представите колко съм гладна!
Кардов подаде галантно ръка.
— Елате да пием за здравето на вашия Исидор — каза той. Като се шегуваха и се смееха, те отидоха в стаята на втория етаж.
Исидор напусна дома на красивата вдовица Бояновска и едва бе направил няколко крачки навън, когато една черна фигура се изправи пред него и му извика „Стой!“.