Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Младостта му даде на Кити известна увереност.
— Какво искате, господин Мандрейк? — спокойно попита тя.
Магьосникът се пресегна, вдигна най-близката чашка с чинийката и отпи от чая. Привидно внимателно ги постави на облегалката на стола си и внимателно ги намести. Кити и родителите й го гледаха мълчаливо.
— Чудесно, госпожо Джоунс — рече накрая. — Много сносна напитка. Благодаря ви за подобаващото гостоприемство. — Тази вежливост предизвика само едно изхлипване.
Кити не я погледна. Очите й бяха насочени към магьосника.
— Какво искате? — каза тя.
Този път той отвърна.
— Първо да ви кажа, че от този момент нататък сте арестувана.
— По какво обвинение? — Кити знаеше, че гласът й трепери.
— Ами, нека да видим… — Сключените пръсти започнаха да потропват един в друг при изреждането на списъка. — Тероризъм; принадлежност към престъпна групировка; предателство срещу господин Девъро, неговото правителство и империята; безпричинно повреждане на собственост; заговор за убийство; кражба; оскверняване на свещено лобно място… Бих могъл да продължа, но това само ще разстрои майка ви. Тъжен е фактът, че двама толкова честни, лоялни родители са били прокълнати с дъщеря като вас.
— Не разбирам — безстрастно каза Кити. — Това са сериозни обвинения. Какви доказателства имате?
— Била сте видяна в компанията на известни престъпници, членове на така наречената съпротива.
— Видяна? Какво означава това? Кой го казва?
— Катлийн, глупаво момиче, кажи му истината — каза баща й.
— Млъквай, тате.
— Тези известни престъпници — продължи магьосникът, — бяха намерени мъртви в една катакомба в Уестминстърското абатство, която преди това са претършували. Един от тях е господин Пенифедър, за когото мисля, работите.
— Винаги съм знаела, че е лош човек — прошепна майката на Кити.
Кити пое дълбоко дъх.
— Съжалявам да го чуя, но едва ли от мен може да се очаква да зная всичко, с което се занимава работодателят ми през свободното си време. Ще трябва да се представите по-добре, господин Мандрейк.
— Значи отричате да сте свързана с този Пенифедър извън работно време?
— Определено отричам.
— Ами другите предатели? Двама младежи: Фред и Стенли?
— Много хора работеха за господин Пенифедър почасово. Познавах ги, но не добре. Това ли е всичко, господин Мандрейк? Не вярвам, че изобщо имате някакви доказателства.
— Е, щом стигаме дотук… — Магьосникът се облегна на стола и се ухили. — Човек би могъл да ви попита защо дрехите ви са така покрити с бели петна. На определена светлина много приличат на плесен от гробница. Човек може да ви попита защо не бяхте в магазина на работодателя си тази сутрин, при условие, че е ваше задължение да отворите. Човек може да насочи вниманието си към определени документи, които току-що изчетох в обществения архив. Отнасят се до определен процес: Катлийн Джоунс срещу Джулиъс Талоу — изключително интересен случай. Имате криминално досие, госпожице Джоунс. Глобена сте със значителна сума за нападение над магьосник. И, не на последно място, е свидетелят, който ви е видял да пренасяте крадени стоки в компанията на нещастно починалите Фред и Стенли; свидетел, когото сте нападнали и оставили да умре.
— И кой е този безценен свидетел? — изръмжа Кити. — Който и да е, той лъже.
— О, аз мисля, че е много надежден. — Магьосникът се изхили сподавено и бутна косата от лицето си назад. — Спомнихте ли си вече?
Кити го погледна равнодушно.
— Да си спомня какво?
Челото на магьосника се набърчи.
— Ами… Аз, естествено.
— Вие? Срещали ли сме се преди?
— Не си ли спомняте? Е, беше преди няколко години; признавам, че тогава бях различен.
— По-малко суетен, вероятно? — Кити чу как майка й изстена уплашено; звукът й повлия толкова малко, сякаш бе произведен от непознат.
— Не се дръж нахално, момиче. — Магьосникът прекръстоса краката си с известна трудност, поради факта, че панталоните му бяха толкова тесни и се усмихна леко. — И все пак — защо не? Изплюй колкото искаш евтини забележки. Това няма да промени съдбата ти по никакъв начин.
Сега, когато бе настъпил краят, Кити откри, че изобщо не се страхува; изпитваше само едно непреодолимо чувство на раздразнение спрямо седналия насреща й нахален младеж. Тя скръсти ръце и го погледна открито в лицето.