Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

С една дума, маджарите са цигани — завърши старият сапьор Водичка.

Швейк възрази:

— И маджарите не са криви, че са се родили маджари.

— Глупости, как да не са криви? — ядосваше се Водичка. — Всички са си криви. Знаеш ли какво ти пожелавам — да те пипнат веднъж, пък да те нагостят, както се случи с мене още първия ден, когато пристигнах тук на курсове. Още същия ден следобед ни наблъскаха като стадо добитък в училището и там един идиот започна да ни чертае и обяснява какво нещо са блиндажите, как се слагат основите им, как се измерва всичкото. А на сутринта, кай, който не представи нарисувано всичко, което ни разправил, щели да го затворят в ареста и да го вържат. Дявол да го вземе, рекох си, аз, за да изклинча от фронта ли се записах в тия курсове, или да чертая вечер в тетрадчиците си като някой сополан от отделенията? Толкова се ядосах, че не ме сдържаше на едно място и не можех да го гледам вече оня идиот, дето ни ги разправяше тия работи. Идеше ми да изпочупя всичко, както бях побеснял. Без да дочакам кафето, излязох от бараката и тръгнах към Кирай Хида. От яд не можех да мисля за нищо друго: „Само да намеря в града някоя тиха механа, казвах си аз на ум, да се нарежа и да вдигна скандал, да ударя някого през устата, че като си излея яда, да се върна в къщи.“ Ама човек предполага, господ разполага. Там край реката, чак в бахчите, аз наистина намерих такова заведение, тихо като черква, сякаш създадено нарочно за скандали. Имаше само двама посетители, говореха си на маджарски. Това още повече ме напомпа и аз се нарязах много по-скоро, отколкото предполагах. И така в пияно състояние аз дори и не съм забелязал, че до нас имало още едно заведение. Докато съм пиел, там дошли около осем хусари и щом гостих първите двама по мутрата, те веднага ме налетяха. Тия мръсници, хусарите, така ме претрепаха, толкова ме гониха из бахчите, че чак до разсъмване не можах да намеря пътя за в къщи. А като се домъкнах на заранта в казармата, трябваше да ида веднага в амбулаторията, където изкофтих, че съм паднал в една тухларна. Цяла седмица ме завиваха в мокри чаршафи, за да не забере гърбът ми. Имаш късмет, че не си им паднал в ръцете на тия разбойници. Те не са хора, а говеда.