Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Микулашек мълчеше, Лукаш взе един стол, постави го пред Микулашек, седна и без да снема поглед от него, каза:
— Швейк, донесете служебния ми револвер от куфара.
През цялото време, докато Швейк се ровеше из куфара, Микулашек мълчеше и само ужасено гледаше поручика. И ако беше разбрал в тоя миг, че седи на масата, той навярно би се чувствувал още по-отчаян, тъй като краката му се допираха до коленете на седналия поручик.
— Не разбрахте ли? Как се казвате, ви питам! — извика поручикът нагоре към Микулашек.
Но последният продължаваше да мълчи. Както обясняваше по-късно, при ненадейното появяване на поручика той получил особен вид парализа. Искаше да скочи от масата, но не можеше, искаше да отговори, а не можеше, искаше да престане да козирува и не можеше.
— Господин поручик, разрешете да доложа — обади се Швейк, — револверът не е зареден.
— Ами че заредете го, Швейк!
— Слушам, господин поручик, но нямаме патрони, и после, трудно ще го свалите от масата. Позволявам си да забележа, господин поручик, че това е Микулашек, свръзката на господин майор Венцел. Той винаги онемява, когато види някого от господа офицерите. Той изобщо се срамува да говори. Изобщо е едно такова сополиво, мърляво хлапе. Когато отиде някъде в града, майор Венцел винаги го оставя да стои в коридора, а то, нещастното, обикаля свръзките в бараката. Поне да имаше причина да се плаши, а то всъщност никому нищо не е сторило.
Швейк плю, а в гласа му и в това, че говореше за Микулашек в среден род, се почувствува пълно презрение към свръзката на майор Венцел заради малодушието и невоинишкото му държане.
— Разрешете — продължи Швейк — да го помириша. Швейк смъкна от масата Микулашек, който не откъсваше глупавия си поглед от поручика, и като го изправи на земята, помириса панталоните му.
— Още не е — заяви той, — но започва. Да го изхвърля ли?
— Изхвърлете го, Швейк.
Швейк изведе разтреперания Микулашек в коридора, затвори вратата подир себе си и му каза:
— Уф, спасих ти живота, глупав човек. Когато се върне майор Венцел, тихичко да ми донесеш бутилка вино. Няма шега. Наистина ти спасих живота. Когато моят поручик се натряска, лошо става. С него само аз мога да се разправям, никой друг.
— Аз съм…
— Посерко си… — презрително заяви Швейк. — Седни на прага и чакай да дойде твоят майор Венцел.
— Добре, че се върнахте най-после — посрещна поручик Лукаш свръзката си, — искам да говоря с вас. Няма нужда да стоите мирно с такъв глупав вид. Седнете, Швейк. Затваряйте си устата и внимавайте хубаво! Знаете ли къде е улица Шопрони в Кирай Хида? Оставете това ваше: „Господин поручик, разрешете да доложа, че не знам.“ Щом не знаете, кажете: „Не знам“ и край. Запишете си на един къс хартия: Sopronyi utza № 16. В същата къща има железарски магазин. Знаете ли какво е това железарски магазин? По дяволите, недейте казва: „Тъй вярно.“ Кажете „знам“ или „не знам“. Значи, знаете ли какво е това железарски магазин? Знаете, добре. Тоя магазин принадлежи на някой си унгарец Какони. Знаете ли какво е това унгарец? Дявол да го вземе, знаете ли, или не знаете? Знаете, добре. Над магазина е първият етаж и той живее там. Знаете ли това? Не знаете? Аз нали ви казвам, че живее там? Това достатъчно ли ви е? Достатъчно, добре. Ако не ви стига, ще заповядам да ви затворят. Отбелязахте ли си, че тоя идиот се казва Какони? Добре, тогава утре сутринта към десет часа ще слезете долу в града, ще намерите къщата, ще се качите на първия етаж и ще предадете на госпожа Какони ей това писмо.
Поручик Лукаш отвори портфейла си и прозявайки се, пъхна в ръката на Швейк писмо в бял плик без адрес.
— Работата е много важна, Швейк — продължи да го поучава поручикът. — предпазливостта никога не е излишна, затова, както виждате, на плика няма адрес. Напълно се осланям на вас, че благополучно ще предадете писмото. Отбележете си още, че дамата се казва Етелка. Значи, запишете си: „Госпожа Етелка Какони“. Още веднъж ви казвам, че писмото трябва да се връчи дискретно при всякакви обстоятелства и че след това ще трябва да чакате за отговор, аз съм писал в писмото. Какво искате още?
— Ако не ми дадат отговор, господин поручик, какво да направя?
— Тогава ще напомните, че трябва на всяка цена да получите отговор — отвърна поручикът, като се прозина, разтваряйки широко уста. — Но сега вече лягам да спя, днес аз наистина съм уморен. Колко нещо изпихме само. Струва ми се, че след подобна вечер и нощ и всеки друг на мое място би бил уморен.
Поручик Лукаш първоначално не бе имал намерение да се забави. Привечер той излезе от лагера, за да иде само в унгарския театър в Кирай Хида, където се играеше някаква унгарска оперета с месести еврейки — артистки в първите роли. Голямото предимство на последните беше това, че при танца те вдигаха краката си високо нагоре и не носеха нито трико, нито кюлоти. За да бъдат още по-привлекателни за господа офицерите, те се бръснеха отдолу като татарки, от което, разбира се, галерията нямаше никаква полза, но затова пък толкова по-голямо бе удоволствието на офицерите артилеристи, които седяха долу в партера и специално заради тази прелест бяха донесли и артилерийските си триедри.