Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Е, хайде, ела с мен тогава — реши се Швейк, — но внимавай да си нямаме никакви неприятности.
— Не се грижи — тихо му отговори Водичка, когато се отправиха към стълбището, — аз ще го цапардосам…
И още по-тихо добави:
— Ще видиш колко лесно ще се разправим с това маджарско копеле.
И ако пред къщата имаше някой, който да разбира чешки, той щеше да чуе откъм стълбището гласно произнесения девиз на Водичка: „Ти не познаваш маджарите…“, девиз, които Водичка беше усвоил в тихото заведение на река Литава сред бахчите на славната Кирай Хида, заобиколена отвсякъде от хълмове. За тия хълмове войниците ще си спомнят винаги с проклятия на уста. Там те бяха правили ученията си преди и през време на Световната война.
Швейк и Водичка стояха пред жилището на господин Какони. Преди да натисне копчето на звънеца, Швейк подхвърли:
— Чувал ли си някога, че предпазливостта е майка на мъдростта, а, Водичка?
— Не ме интересува — отговори Водичка, — той няма да има време да си отвори устата…
— Тук нямам сметки за уреждане, Водичка.
Швейк позвъни и Водичка каза:
— Айн, цвай, и ще хвръкне по стълбището.
Вратата се отвори, появи се слугиня и на унгарски попита какво обичат.
— Нем тудом341 — презрително каза Водичка, — да научиш, моме, чешки.
— Verstehen Sie deutsch?342 — попита Швейк.
— A pischen.343
— Also, sagen Sie der Frau, ich will die Frau sprechen, zagen Sie, dass ein Brief ist von einem Herr, draussen in Kong.344
— Ако мога да те разбера… — каза Водичка, като влезе след Швейк в антрето — защо разговаряш с тая пикла?
Те останаха да чакат в антрето и като затвори вратата, Швейк каза:
— Хубаво са се наредили, даже два чадъра има на закачалката, а иконата на Исус Христос също не е лоша.
От стаята, откъдето се чуваше звънтене на лъжици и тракане на чинии, излезе пак слугинята и каза на Швейк:
— Frau ist gesagt, dass sie hat ka Zeit, wenn was ist, dass mir geben und sagen.345
— Also — тържествено каза Швейк, — der Frau ein Brief, aber halten Küschen.346
Той извади писмото на поручик Лукаш.
— Ich — каза той, като се посочи с пръст — Antwort warten hier in die Vorzimmer.347
— Що не седнеш? — попита Водичка, който беше се настанил вече на един стол до стената. — Е там има стол. Какво ще стоиш като просяк? Не се унижавай пред маджарина. Ще видиш, че ще си имаме разправии с него, ама аз ще го цапардосам.
— Слушай — каза той след малко, — къде си учил немски?
— От само себе си го научих — отговори Швейк.
Пак настъпи мълчание. След това откъм стаята, където слугинята беше занесла писмото, се чуха страшни викове и шум. Някой хвърли нещо тежко на пода, след това стана съвсем ясно, че там започнаха да хвърлят чаши, да се чупят чинии. От всичко това рязко се отделяше силният рев: „Басом аз анят, басом аз исгенед, басом а Кристус Марят, басом аз астиадот, басом а вилагот!“348
Вратата се разтвори и в антрето се втурна един господин в разцвета на годините си, с кърпа под брадата, който размахваше в ръка предаденото преди малко писмо.
Най-близо до вратата седеше старият сапьор Водичка и ядосаният господин се обърна към него:
— Was soll das heissen, wo ist der verfluchter Kerl, welcher dieses Brief gebracht hat?349
— Полека — рече Водичка, като стана, — ти недей рева много, за да не изхвръкнеш, а като искаш да знаеш кой е донесъл писмото, тогава попитай тук приятеля, но говори с него вежливо, защото ще се намериш зад вратата като едно и едно две.
Сега беше ред на Швейк да се убеди в богатото красноречие на господина с кърпата под брадата, който заломоти като картечница, че тъкмо обядвали.
341
Не разбирам (унг.). — Б.пр.
342
Разбирате ли немски? — Б.пр.
343
Малко. — Б.пр.
344
Тогава кажете на госпожата, че искам да говоря с нея, че има писмо от един господин, вън в антрето. — Б.пр.
345
Госпожата каза, че няма време, ако има нещо, да го дадете на мене и да ми го кажете. — Б.пр.
346
Тогава на госпожата едно писмо, но да си затваряте устата. — Б.пр.
347
Аз ще чакам отговор тук в антрето. — Б.пр.
348
Да… майка му, бога му, Христос и Дева Мария, баща му и целия свят. — Б.пр.
349
Какво значи това? Къде е проклетникът, който е донесъл това писмо? — Б.пр.