Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:

Романът разказва историята на чешкия ветеран Йозеф Швейк и неговите приключения в армията. Разказът започва с новината за атентатът в Сараево, довел до избухването на Първата световна война. Швейк е толкова силно ентусиазиран да служи на своята родина, че никой не може да прецени дали просто той е един малоумник или хитро подкопава усилията на австро-унгарската армия. Тази идиотщина на Швейк вкарва в чешкия език думата švejkovina („швейковщина“). Историята продължава с описание на събитията, случващи се в началото на Първата световна война — присъединяването на Швейк към армията и различните приключения, случващи му се първо в тила и и след това по време на настъплението при присъединяването му към неговата част на фронта. Незавършеният роман спира внезапно, преди да ни разкаже дали Швейк е имал възможността да участва в битка или да влезе в окопите. Романът е продължен от чешкия писател Карел Ванек — „Швейк в руски плен“.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 306
Перейти на страницу:

— Е, хайде, ела с мен тогава — реши се Швейк, — но внимавай да си нямаме никакви неприятности.

— Не се грижи — тихо му отговори Водичка, когато се отправиха към стълбището, — аз ще го цапардосам…

И още по-тихо добави:

— Ще видиш колко лесно ще се разправим с това маджарско копеле.

И ако пред къщата имаше някой, който да разбира чешки, той щеше да чуе откъм стълбището гласно произнесения девиз на Водичка: „Ти не познаваш маджарите…“, девиз, които Водичка беше усвоил в тихото заведение на река Литава сред бахчите на славната Кирай Хида, заобиколена отвсякъде от хълмове. За тия хълмове войниците ще си спомнят винаги с проклятия на уста. Там те бяха правили ученията си преди и през време на Световната война.

Швейк и Водичка стояха пред жилището на господин Какони. Преди да натисне копчето на звънеца, Швейк подхвърли:

— Чувал ли си някога, че предпазливостта е майка на мъдростта, а, Водичка?

— Не ме интересува — отговори Водичка, — той няма да има време да си отвори устата…

— Тук нямам сметки за уреждане, Водичка.

Швейк позвъни и Водичка каза:

— Айн, цвай, и ще хвръкне по стълбището.

Вратата се отвори, появи се слугиня и на унгарски попита какво обичат.

— Нем тудом341 — презрително каза Водичка, — да научиш, моме, чешки.

— Verstehen Sie deutsch?342 — попита Швейк.

— A pischen.343

— Also, sagen Sie der Frau, ich will die Frau sprechen, zagen Sie, dass ein Brief ist von einem Herr, draussen in Kong.344

— Ако мога да те разбера… — каза Водичка, като влезе след Швейк в антрето — защо разговаряш с тая пикла?

Те останаха да чакат в антрето и като затвори вратата, Швейк каза:

— Хубаво са се наредили, даже два чадъра има на закачалката, а иконата на Исус Христос също не е лоша.

От стаята, откъдето се чуваше звънтене на лъжици и тракане на чинии, излезе пак слугинята и каза на Швейк:

— Frau ist gesagt, dass sie hat ka Zeit, wenn was ist, dass mir geben und sagen.345

— Also — тържествено каза Швейк, — der Frau ein Brief, aber halten Küschen.346

Той извади писмото на поручик Лукаш.

— Ich — каза той, като се посочи с пръст — Antwort warten hier in die Vorzimmer.347

— Що не седнеш? — попита Водичка, който беше се настанил вече на един стол до стената. — Е там има стол. Какво ще стоиш като просяк? Не се унижавай пред маджарина. Ще видиш, че ще си имаме разправии с него, ама аз ще го цапардосам.

— Слушай — каза той след малко, — къде си учил немски?

— От само себе си го научих — отговори Швейк.

Пак настъпи мълчание. След това откъм стаята, където слугинята беше занесла писмото, се чуха страшни викове и шум. Някой хвърли нещо тежко на пода, след това стана съвсем ясно, че там започнаха да хвърлят чаши, да се чупят чинии. От всичко това рязко се отделяше силният рев: „Басом аз анят, басом аз исгенед, басом а Кристус Марят, басом аз астиадот, басом а вилагот!“348

Вратата се разтвори и в антрето се втурна един господин в разцвета на годините си, с кърпа под брадата, който размахваше в ръка предаденото преди малко писмо.

Най-близо до вратата седеше старият сапьор Водичка и ядосаният господин се обърна към него:

— Was soll das heissen, wo ist der verfluchter Kerl, welcher dieses Brief gebracht hat?349

— Полека — рече Водичка, като стана, — ти недей рева много, за да не изхвръкнеш, а като искаш да знаеш кой е донесъл писмото, тогава попитай тук приятеля, но говори с него вежливо, защото ще се намериш зад вратата като едно и едно две.

Сега беше ред на Швейк да се убеди в богатото красноречие на господина с кърпата под брадата, който заломоти като картечница, че тъкмо обядвали.

вернуться

341

Не разбирам (унг.). — Б.пр.

вернуться

342

Разбирате ли немски? — Б.пр.

вернуться

343

Малко. — Б.пр.

вернуться

344

Тогава кажете на госпожата, че искам да говоря с нея, че има писмо от един господин, вън в антрето. — Б.пр.

вернуться

345

Госпожата каза, че няма време, ако има нещо, да го дадете на мене и да ми го кажете. — Б.пр.

вернуться

346

Тогава на госпожата едно писмо, но да си затваряте устата. — Б.пр.

вернуться

347

Аз ще чакам отговор тук в антрето. — Б.пр.

вернуться

348

Да… майка му, бога му, Христос и Дева Мария, баща му и целия свят. — Б.пр.

вернуться

349

Какво значи това? Къде е проклетникът, който е донесъл това писмо? — Б.пр.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 306
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)