Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Брук ан дер Лайте излъчваше сияние. От другата страна на моста по същия начин светеше Кирай Хида (Цизлайтания и Транслайтания)329. В двата града, унгарския и австрийския, свиреха цигански оркестри, светеха прозорците на кафенета и ресторанти. Местните буржоа и чиновници водеха тук, по кафенета и ресторанти, своите госпожи и пораснали дъщери; и Мост на Литава, Брук ан дер Лайте, и Кирай Хида не бяха нищо друго освен един голям публичен дом.

В една от офицерските бараки на лагера тая нощ Швейк чакаше своя поручик Лукаш, който вечерта отиде в града на театър и още не се беше върнал. Швейк седеше на разстланото легло на поручика, а срещу него на масата беше седнала свръзката на майор Венцел.

Майорът отново се беше върнал в полка, след като в Сърбия на Дрина бе констатирана пълната му некадърност. Говореха, че там заповядал да се разглоби и унищожи понтонният мост в момент, когато половината от батальона му била още на отвъдната страна на реката. Сега той беше назначен за завеждащ военното стрелбище в Кирай Хида, а освен това беше някакъв фактор и по стопанската част в лагера. Между офицерите се говореше, че майор Венцел сега ще си стъпи здраво на краката. Стаите на Лукаш и Венцел бяха на един и същи коридор.

Свръзката на майор Венцел, Микулашек, малък човечец с надупчено от шарка лице, клатеше крака и ругаеше:

— Чудя му се на моя вагабонтин, че още не иде. Кой знае къде се шляе дядката по цяла нощ. Поне да ми дадеше ключа от стаята, та да си легна и да си чуря330. Ама стаята му е пълна с вино, затова я заключва.

— Разправят, че краде — подхвърли Швейк, който пушеше най-спокойно от цигарите на своя поручик, понеже последният му беше забранил да пуши с лула в стаята, — ти все трябва да знаеш нещо. Откъде е това вино?

— Нали мене ме праща да го нося! — с тънък глас каза Микулашек. — Даде ми бележка и аз ида, та получа продукти за болницата, а ги нося в къщи.

— Ами ако ти заповяда да откраднеш полковата каса, ще го направиш ли? — попита Швейк. — Ама ти псуваш зад гърба му, пък пред него треперещ като трепетлика.

Микулашек примигна с малките си очички:

— Виж, за това ще си помисля.

— Ти нищо не бива да мислиш, сополиво хлапе такова! — кресна му Швейк, но млъкна веднага, защото вратата се отвори и влезе поручик Лукаш. Той беше, както веднага можеше да се забележи, в твърде добро настроение, тъй като беше сложил шапката си обратно.

Микулашек толкова се уплаши, че забрави да скочи от масата, а изкозирува седнал, като забрави на всичкото отгоре, че е и без фуражка.

— Господин поручик, разрешете да доложа, всичко се намира в пълна изправност — доложи Швейк, като зае твърда войнишка стойка по всички правила на военното изкуство, при което цигарата му остана в устата.

Поручик Лукаш обаче не забеляза това и се насочи право към Микулашек, който с опулени очи наблюдаваше всяко негово движение и продължаваше да козирува, все още седнал на масата.

— Поручик Лукаш — рече поручикът, като се приближи до Микулашек с не много сигурна стъпка, — а вие как се казвате?