Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Ние чухме, че обядвате — на развален немски език се съгласи с него Швейк и добави на чешки: — Как се не сетихме да ви не вдигаме напразно от обеда!
— Не се унижавай — обади се Водичка.
Нервираният господин, кърпата под брадата на когото след оживената му жестикулация се крепеше само на единия си край, продължи да ломоти как отначало помислил, че става дума за реквизиране на някакви помещения в тази къща, която принадлежи на госпожата му.
— Ъхъ, тук има място за много войници… — каза Швейк — но в писмото, както навярно сте се убедили вече, не ставаше дума за това.
Господинът се хвана за главата и изригна цял поток от упреци. Той също бил запасен поручик и сега много му се искало да служи в армията, но страдал от бъбречна болест. На времето офицерството не било така разюздено, та да нарушава домашното спокойствие на хората. Щял да изпрати писмото в щаба на полка, в министерството на войната, щял да го публикува във вестниците.
— Господине — каза Швейк с достойнство, — писмото съм го писал аз. Ich geschrieben, kein Oberlajtnant350. Подписът само така, фалшив. Unterschrift, Name, falsch351. Вашата госпожа много ми харесва. Ich liebe Ihre Frau352. Влюбен съм до забрава във вашата госпожа, както казваше Връхлицки353. Kapitales Frau354.
Ядосаният господин поиска да се хвърли върху Швейк, който стоеше спокоен и самодоволен пред него, но старият сапьор, който следеше всяко негово движение, му подложи крак, изтръгна от ръката му писмото, което той размахваше непрекъснато, мушна го в джеба си и след като господин Какони се опомни, Водичка го хвана, отнесе го до вратата, отвори я с едната си ръка и веднага след това се чу как нещо се изтърколи надолу по стълбите.
Всичко стана така бързо, като в приказките, в които дяволът с гръм и мълнии идва и грабва човека.
От нервирания господин беше останала само кърпата. Швейк я вдигна, почука, както му е редът, на вратата на стаята, откъдето преди пет минути беше излязъл господин Какони и откъдето се чуваше женски плач.
— Нося ви кърпата — каза Швейк меко на госпожата, която плачеше на кушетката, — може да я настъпи някой, моите почитания.
Той чукна токове, изкозирува и излезе в коридора. По стълбището не личаха никакви следи от борбата, тук, както предполагаше Водичка, всичко се беше разиграло съвсем гладко. Единствено край входната врата Швейк намери една скъсана якичка. Там навярно господин Какони се е хванал отчаян за къщните врати, за да не бъде изхвърлен на улицата, и това е било последното действие на трагедията.
Затуй пък на улицата беше тревожно. Господин Какони го бяха отмъкнали в отсрещния пасаж, където го поливаха с вода, а посред улицата старият сапьор Водичка се биеше лъвски срещу няколко хонведи и хонвед-хусари, които се бяха притекли на помощ на своя съотечественик. Той си служеше майсторски с нахлузения на колана си нож и го въртеше като боздуган. И не беше сам. Наред с него се биеха няколко чешки войници от различни полкове, които случайно бяха минали по улицата.
Швейк, както твърдеше по-късно, сам не можеше да разбере как се забърка в тая каша. Понеже нямаше нож, в ръката му се озова бастунът на някакъв изплашен зрител.
Това продължи доста време, но всичко хубаво на тоя свят има край. Дойдоха комендантските и изполовиха всички.
Швейк вървеше до Водичка. Носеше и бастуна, тъй като старшията на комендантския патрул го беше обявил за корпус деликти.
Швейк вървеше спокойно, метнал бастуна на рамо като пушка.
Старият сапьор Водичка из целия път упорито мълча. Едва когато влизаха в караулното помещение, той мрачно каза на Швейк:
— Казах ли ти, че не познаваш маджарите?
Нови неволи
Полковник Шрьодер с удоволствие наблюдавате бледото лице и големите кръгове под очите на поручик Лукаш, който смутено избягваше погледа на полковника и крадешком, сякаш го проучваше, поглеждаше плана на лагера и разположението на поделенията, единствената украса в канцеларията на полковника.
На масата пред полковник Шрьодер имаше няколко вестника, някои от статиите в които бяха оградени със син молив. Полковникът хвърли още един бегъл поглед върху тях и като гледаше поручик Лукаш, каза:
— На вас, значи, ви е известно вече, че вашата свръзка Швейк е арестуван и по всяка вероятност ще бъде предаден на дивизионния съд?
— Да, господин полковник.
— С това, разбира се — подчерта полковникът, като следеше бледото лице на поручик Лукаш, — цялата работа не е приключена. Факт е, че местната общественост е възмутена от аферата с вашата свръзка Швейк. Във връзка с тая афера обаче се споменава и вашето име, господин поручик. От щаба на дивизията ни изпратиха вече известни материали. Разполагам с някои вестници, които се занимават с тоя случай. Бихте могли да ми ги прочетете.
350
Аз писах, никакъв поручик. — Б.пр.
351
Подписът, името фалшиви. — Б.пр.
352
Аз обичам вашата госпожа. — Б.пр.
353
Известен чешки поет. — Б.пр.
354
Капитално жена. — Б.пр.