Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Той подаде на поручик Лукаш вестниците с отбелязаните статии и поручикът зачете с монотонен глас, също като че ли четеше изречението: „Медът е много по-хранителен и по-лесносмилаем от захарта“ в някоя детска читанка:

— „Къде е гаранцията за нашето бъдеще?“

— Това е в „Пестер лойд“355, нали? — попита полковникът.

— Да, господин полковник — отговори поручик Лукаш и продължи да чете: — „Воденето на войната изисква всички слоеве на населението на австроунгарската държава да бъдат единни и сплотени и да си сътрудничат. Ако искаме да бъдем сигурни под покрива на държавата, всички народи трябва да се подпомагат взаимно. Гаранцията за нашето бъдеще е именно в спонтанното уважение, което един народ изпитва към друг. Големите жертви на нашите храбри воини на фронта, където те непрекъснато напредват, не биха били възможни, ако тилът, тая снабдителна и политическа артерия на нашите славни армии, не бъде единен, ако зад гърба на нашата армия се срещат елементи, които рушат единството на държавата и със злонамерената си агитация подриват авторитета на държавното единство и внасят смут в общежитието на народите на нашата империя. В тоя исторически момент ние не можем да гледаме мълчаливо как една шепа хора поради местни национални подбуди увреждат общото дело и общата борба на всички народи в тая империя за справедливото наказание на ония окаяници, които безпричинно нападнаха империята само за да я лишат от всички блага на културата и цивилизацията. Не можем да отминем с мълчание тия гнусни прояви, тия експлозии на болни души, които копнеят само да рушат единомислието в сърцата на народите. На няколко пъти вече в нашето списание ние имахме възможност да обърнем вниманието на военните власти, че са длъжни с нужната строгост да вземат мерки срещу ония единици от чешките полкове, които, без да обръщат каквото и да било внимание на славните традиции на своите полкове, с безсмислените си буйства в нашите унгарски градове насаждат омраза срещу целия чешки народ, който в своята цялост с нищо не е крив и винаги твърдо е отстоявал интересите на империята. За това свидетелствуват цяла редица изтъкнати чешки военачалници, от които ще напомним славната фигура на маршал Радецки и други бранители на австроунгарската монархия. Но срещу тия светила се изправят неколцина негодяи от разпасалата се чешка сган, които са се възползували от Световната война, за да постъпят доброволно в редовете на войската и да могат по такъв начин да приведат в хаос единомислието на народите от монархията, без да изоставят при това най-низшите си инстинкти. Веднъж вече ние обърнахме внимание на обществото върху върлуването на полк №… в Дебрецин, чиито изстъпления станаха предмет на разискване и бяха осъдени от будапещенската камара и чието полково знаме по-късно на фронта бе — цензурирано. На чия съвест лежи тоя отвратителен грях? — цензурирано. Кой насъска чешките войници? — цензурирано. Какви неща се осмелява да върши чуждестранната сган в нашата унгарска родина най-добре свидетелствува случката в Кирай Хида, унгарския остров на Литава. Към коя народност принадлежат войниците от близкия военен лагер в Брук на Литава, които нападнаха и малтретираха тамошния търговец Гюла Какони? Безсъмнено властта е длъжна да разследва това престъпление и да запита военното командуване, което сигурно се занимава вече с тази афера, каква роля играе в това безпримерно подстрекателство срещу поданиците на унгарското кралство поручик Лукаш, чието име в града се споменава във връзка със събитията от последните дни, както ни беше съобщено от нашия местен дописник, събрал вече богат материал за тая — особено в настоящия момент — въпиеща до небесата афера. Читателите на «Пестер лойд» несъмнено ще следят с интерес развоя на следствието и ние ги уверяваме, че не ще пропуснем да ги запознаем по-отблизо с това събитие от изключителна важност. Същевременно обаче ние очакваме официално съобщение за престъплението в Кирай Хида, извършено срещу унгарското население. Че с този въпрос ще се занимае и будапещенският парламент, е ясно като бял ден. В края на краищата ще стане ясно по един недвусмислен начин, че чешките войници, които минават през унгарското кралство на път за фронта, не бива да си мислят, че някой им е дал на откуп земята на свети Стефан356. Ако пък някои представители на тоя народ, които в Кирай Хида така хубаво продемонстрираха единството на народите в монархията, и днес все още не могат да разберат положението, нека не се безпокоят, през време на войната куршумът, въжето, затворът и щикът ще ги научат да слушат и се подчиняват на върховните интереси на нашата обща родина.“