Пътят на кралете (том II)

— Може и така да е — отговори Ау-нак.

— Има ли някакво значение? — попита Далинар.

Събеседниците се обърнаха към него.

— Просто поредната война. Ако не воюваха помежду си, щяха да намерят кого да нападнат. И ние така правим. Отмъщение, чест, богатства, религия — всички причини водят до едно и също следствие.

Другите си замълчаха. Скоро тишината стана неловка.

— Кое е Вашето предпочитано светилище, господарю Далинар? — попита дълбокомислено Хатам, все едно е знаел и сега се мъчи да си припомни.

— Орденът на Таленелат.

— Ах, да, разбираемо е. В това светилище наистина ненавиждат споровете по религиозни въпроси. Сигурно сте намерили нашия разговор ужасно скучен.

Безопасно излизане от спора. Далинар кимна и се усмихна благодарно заради любезността на Хатам.

— Орденът на Таленелат ли? — намеси се Ау-нак. — Винаги съм го смятал за светилище за по-долни хора.

— И това от един натанец — заядливо подхвърли ардентът.

— Моят род винаги е бил верен на воринизма.

— Да, много удобно — отвърна ардентът, — понеже родът Ви използва воринските си връзки, за да търгува изгодно с Алеткар. Човек би се запитал дали сте толкова правоверен воринец, когато не сте у нас.

— Не търпя да ме обиждат така — тросна се Ау-нак.

Тръгна си, а Хатам вдигна ръка и се завтече пъргаво след него.

— Нак-али! Моля Ви, не му обръщайте внимание!

— Непоносим досадник! — тихо промърмори ардентът и сръбна от виното си — оранжево, разбира се, понеже беше духовно лице.

— Дързък сте, братко — неприветливо му рече Далинар. — Май беше неразумно. Обиждате човек, с когото Хатам иска да върти търговия.

— Всъщност, аз съм собственост на Сиятелния господар Хатам. Той поиска да обидя госта му. Хатам иска Ау-нак да реши, че той се срамува заради мен. И когато Хатам бързо се съгласи с условията на натанеца, онзи ще заключи, че това е причината. Няма да отложи подписването на договора поради подозрението, че е било прекалено лесно.

Далинар се загледа след отдалечаващата се двойка. А, естествено. Много труд си правят.

Това го накара да се почуди за любезността на Хатам, който даде обяснение за видимата му неприязън към споровете. Дали не го подготвяше за някаква потайна манипулация?

Ардентът се прокашля.

— Ще Ви бъда признателен, ако не споделяте онова, което току-що чухте от мен, господарю.

Далинар забеляза, че Адолин се връща на кралския остров с шестима от техните офицери в униформа и с мечове.

— Защо тогава ми го казахте? — попита Далинар, когато отново върна вниманието си към мъжа в бялата роба.

— Досущ, както Хатам иска партньорът му в преговорите да е наясно с неговата добра воля, така и аз искам Вие да знаете за нашата добра воля към Вас, господарю.

Далинар се позачуди. Нямаше си много работа с ардентите — неговото светилище беше просто и прямо. Далинар се засищаше с политика в двора; нямаше голямо желание да намира още политика и в религията.