Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Грозник друг нямаше такъв от Рен чак до Динан, с нос черен, вирнат, груб и недодялан, дори от майка и баща не беше той желан, та те копнееха в душите си потайно той да умре или в река да се удави.
Хората им правеха път. Досмеша я.
- Виждаш ли, Дю Геклен? Плашиш добрите хора!
Той спря, вдигна муцуна към нея и тихо излая:
- Какво да правя, кажи?
Поклащаше се и я подканяше: стига се колеба, вземи ме с теб. Гледаше я умолително с прекрасното си кехлибареножълто око, преливащо от неизказана надежда. Двамата се изпитваха, вперили очи един в друг. Той чакаше, преизпълнен с доверие, тя се колебаеше.
- Кой ще се грижи за теб, когато ходя в библиотеката? Представи си само, ако започнеш да лаеш или да виеш? Какво ще каже госпожица Дьо Басониер?
То бързо навря муцуна в ръката й.
- Дю Геклен! - измънка Жозефин. - Бъди разумен.
И продължи да тича, то я следваше, забило нос в маратонките й. Спираше, когато тя спираше, подтичваше, когато тя се затичаше. Закова на червения светофар, последва я по петите, нагаждайки се според нейния ритъм, без да й се пречка в краката. Промъкна се заедно с нея, щом отвори вратата. Изчакаха асансьора. Влетя вътре скоро-стрелно като печен контрабандист, горд, че е надхитрил противника.
- Да не си въобразяваш, че не те видях? - попита Жозефин и натисна бутона на своя етаж.
То отново я погледна с безгранична преданост, поверявайки й съдбата си.
- Слушай сега, ще сключим договор. Ще те оставя у дома за една седмица и ако се държиш прилично, ще останеш още една седмица, след това... В противен случай поемаш към кучешкия приют.
То се прозя широко, вероятно да й покаже, че е съгласно.
Отидоха в кухнята. Зое закусваше. Вдигна глава и извика:
- Ау, мамо! Това е истинско куче!
- Намерих го при езерото и ми се лепна.
- Сигурно някой го е изхвърлил. Виждаш ли как ни гледа? Може ли да го задържим, мамо? Кажи „да“! Кажи „да“!
Тя се разприказва и закръглените й все още детски бузки поро-зовяха от вълнение. Жозефин се престори, че се колебае. Зое взе да я увещава:
- Винаги съм си мечтала да имам голямо куче. Знаеш го много добре.
Дю Геклен местеше поглед от едната към другата. От умоляващата и тръпнеща в очакване Зое към привидно спокойната Жозефин, която тайно в душата си се радваше, че се бяха сдобрили.
- Прилича ми на Синьото куче, спомняш ли си приказката, която ни четеше вечер преди да заспим, а ние толкова се страхуваме, че сънувахме кошмари...
Жозефин започваше да говори с дебел заплашителен глас, когато Горския дух нападаше Синьото куче, и Зое се криеше под завивките.
Тя разпери ръце и Зое се хвърли в прегръдката й.
- Наистина ли искаш да го задържим?
- О, да! Ако ние не го вземем, няма да се намери никой, който да го прибере. Ще си остане на улицата.
- Ще се грижиш ли за него? Ще го извеждаш ли?
- Обещавам! Обещавам! Хайде, кажи „да“!
Жозефин срещна умоляващия поглед на дъщеря си. Един въпрос я изгаряше отвътре, но не го зададе. Чакаше Зое да й се разкрие. Притисна момичето до гърдите си и въздъхна: да.
- О, мамо, толкова съм доволна! Как ще го кръстим?
- Дю Геклен. Черният дог от Броселиандския лес.
- Дю Геклен - повтори Зое, милвайки кучето. - Струва ми се, че има нужда от хубаво къпане и обилно хапване...
Дю Геклен завъртя задницата си без опашка и последва Зое към банята.
- Ирис ще дойде. Посрещни я! - провикна се Жозефин от коридора. - Отивам на пазар с Ифижени.
Тя чу Зое да отговаря „да, мамо“, без да престава да говори на кучето, и преизпълнена с щастие, слезе да вземе Ифижени.
Да не забравя да купя храна за Дю Геклен, напомни си тя.
- Вече имам куче! - обяви Жозефин на Ифижени.
- Добре сте се подредили, госпожо Кортес! Сега ще трябва да го извеждате вечер и да не се страхувате да се разхождате по нощите!
- То ще ме пази. Когато съм с него, никой няма да се осмели да ме докосне.
- Затова ли го взехте?
- Подобна мисъл дори не ми мина през ума. Бях седнала на една пейка и...
- То дойде и ви се лепна! Ама и вие сте една! Готова сте да приберете кого ли не! Дайте да видим сега, ето тука ми е списъкът с покупките, взела съм и торбички, защото вече не дават торбички безплатно, сега всичко се плаща! Хайде да побързаме! Да вървим...
Жозефин провери дали ключът от жилището на Лука е у нея.
- Налага се да спрем за две минути при приятел, за да оставя един ключ.