Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Джон рязко се обърна към него, после се опита да прикрие изненадата си. И все пак - леле! За първи път някой от тях му предлагаше да правят нещо заедно след часовете.
„Става", написа той тъкмо когато Зейдист най-после влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
В полицейското управление в центъра на Колдуел, Ван Дийн се усмихна на ченгето пред себе си, придавайки си нехайно изражение.
-Аз съм стар приятел на Брайън 0'Нийл. Инспекторът от отдел „Убийства" Хосе де ла Крус го изгледа
преценяващо с интелигентните си кафяви очи.
-Как казахте, че ви е името?
-Боб. Боби 0'Конър. Израснах в Бостън заедно с Брайън. Той се премести, аз - също. Наскоро се завърнах на изток и някой ми каза, че бил станал ченге в Колдуел, та реших да намина да го видя. Обадих се в управлението, но ми казаха, че никакъв Брайън 0'Нийл не работел тук. И нищо друго.
-И защо смятате, че ще получите друг отговор, като дойдете лично?
-Надявах се някой да ми каже какво е станало с него. Говорих с баща му в Бостън - каза, че отдавна не се бил чувал с него, но доколкото знаел, синът му все още работел като полицай. Вижте, нямам никакви задни мисли. Просто се нуждая от някаква информация.
Де ла Крус отпи голяма глътка от чашата с кафе пред себе си.
-0'Нийл беше временно отстранен от длъжност през юли и повече така и не се появи в управлението.
-Само това?
-Защо не ми оставите някакъв телефонен номер? Ако си спомня още нещо, ще ви се обадя.
-Става - Ван му издиктува някакъв измислен номер, който Де ла Крус си записа. - Благодаря, ще съм ви задължен, ако се обадите. Хей, вие сте били партньори, нали?
Другият мъж поклати глава.
-Не, не сме били.
-О! Така ми казаха по телефона.
Де ла Крус взе една папка от отрупаното си с документи бюро и я отвори.
-Мисля, че приключихме.
Ван се усмихна лекичко.
-Разбира се. Още един път - благодаря.
Вече беше на вратата, когато гласът на Де ла Крус го догони:
-Между другото, знам, че току-що ми надрънка един куп лъжи.
-Моля?
-Ако наистина му беше приятел, щеше да попиташ за Бъч, а не за Брайън 0'Нийл. А сега си разкарай задника от кабинета ми и се моли да имам твърде много работа, за да не се заема с теб.
Мамка му. Сгащиха го.
-Имената се променят, инсиекторе.
-Не и неговото. Довиждане, Боби 0'Конър. Или както там ти е истинското име.
Ван си тръгна от управлението, като си мислеше какъв късмет има, че човек не може да бъде арестуван само защото задава въпроси за някого. Защото нямаше никакво съмнение, че стига да можеше, Де ла Крус щеше да го закопчае с най-голямо удоволствие.
Не били партньори, друг път! Та нали Вай беше чел за тях в „Колдуел Куриър Джърнъл". Едно обаче беше ясно - дори да знаеше какво бе станало с Брайън... Бъч... или който и да бе 0'Нийл, Де ла Крус нямаше да му каже нищо. Нищичко.
Навън ръмеше неприятен мартенски дъжд и Ван отиде на бегом до минивана. Благодарение на разследванията си имаше доста ясна представа какво се беше случило с 0'Нийл през последните девет месеца. Последният му известен адрес бе едностаен апартамент в една западнала сграда на две пресечки от участъка. Домоуправителят му беше разказал как влезли в апартамента, когато пощата на 0'Нийл започнала да се трупа и той престанал да си плаща наема. Мебелите си били там, но било очевидно, че отдавна никой не се е вясвал. Малкото храна, която открили, била покрита с плесен, а телефонът и кабелната телевизия били прекъснати заради неплатени сметки. Сякаш един ден 0'Нийл излязъл както обикновено и повече не се върнал.
Защото се бе забъркал в света на вампирите.
Сигурно беше, като да те приемат в Обществото на лесърите, помисли си Ван, докато палеше колата. Щом веднъж влезеш, прекъсваш всичките си връзки с външния свят. И връщане назад няма.
Само дето този тип все още беше в Колдуел.
Което означаваше, че рано или късно ще бъде очистен и Ван искаше той да го направи. Време беше да убие първата си жертва като лесър и това бивше ченге щеше да му свърши работа толкова добре, колкото и всеки, който имаше пулс.
Точно както господин X. му бе наредил. Открий го. И го премахни.
Ван спря на един светофар и се намръщи. Това желание да убива би трябвало да го разтревожи, само че, откакто се бе присъединил към Обществото на лесърите, той сякаш бе изгубил част от своята... човечност. И с всеки изминал ден губеше все повече и повече. Ето - и брат му вече не му липсваше.
Това също би трябвало да го обезпокои, нали? Но изобщо не бе така.