Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Съвпадението е подозрително — съгласих се аз. — Има и още едно съвпадение — обаждането е дошло точно преди тези типове да се изнесат. Помисли си пак за мократа гъба. Следователно информаторът е бил един от хората на Халил.
— Блестящо, Джон. И сега би трябвало да повярваме, че Халил и приятелчетата му са се върнали в Пясъчландия.
— Точно така. И защо анонимният сигнал е постъпил в Антитерористичната спецчаст, а не при ченгетата или оперативния отдел на ФБР? Абсолютно безсмислено е.
— Казах ти, че тези типове са тъпаци — напомни ми той.
— Вярно, често им се губят тънкостите на измамата — съгласих се, — но сега успяха да ни накарат да се съмняваме.
Той кимна.
— Макар цялата тази работа да прилича на уловка, целяща да ни накара да си помислим, че Халил и хората му са си тръгнали, трябва да го вземем предвид и да действаме по съответния начин.
Може би сега беше моментът да кажа на капитан Парези, че наскоро съм имал разговор с въпросния боклук и че боклукът също е намекнал, че се маха от града. Но исках ли наистина да подкрепям тази възможност?
Освен това трябваше да съм съобщил за това навреме, точно както трябваше да докладвам за контакта си с Борис Корсаков веднага след осъществяването му. Затова сега имах проблем и макар че сам си го бях създал, не беше времето да се изяснявам. Щях да го направя, когато се озова в пущинаците на Минесота, където заплахите от дисциплинарно наказание щяха да са дългоочаквано избавление.
Освен това, ако си признаех сега, щях да бъда незабавно отстранен от случая заради лошо поведение. И пак щях да имам около двайсет и четири часа, преди да ме пратят в изгнание.
Като стана въпрос за това, казах на Парези:
— Вчера не отговори на позвъняването ми.
— На кое по-точно? — попита той. — На онова, че си ядосан, че те пращат извън града ли?
— Същото.
Той ме погледна.
— Джон, тук трябва да се съглася с Уолш, че това е най-добро за нас, за теб и особено за Кейт.
— Винс, не е най-доброто за разследването. Не е най-доброто за войната срещу тероризма, за страната и особено за американското общество.
— Имаш много високо мнение за собствената си значимост — отбеляза той.
— Така си е. — Е, явно съдбата ми беше решена, но въпреки това не се предадох. — Очевидно искате да ме държите в течение. Нали затова съм тук.
— Започна малко да ми доскучава тук сам, а ти живееш наблизо — отвърна той. — Пък и това тук, изглежда, има нещо общо с някой, който иска да те убие.
— Да бе. Защо тогава да не поддържаме връзка, докато се наслаждавам на няколко седмици почивка? И ще се погрижа да съм на разположение за бързо отскачане обратно до Ню Йорк, ако сметнеш, че си попаднал на нещо.
Той се замисли и отговори:
— Ще го обсъдя с Уолш. Темата е приключена.
Помотахме се известно време из апартамента, като внимавахме да не докосваме и да не разместваме нищо, за да не хвърлим криминолозите в истерия. Напомних на Парези, че разполагаме с отпечатъците на Халил в базата данни на ФБР, както и с образци от неговата ДНК, взети преди три години в американското посолство в Париж.
— Като гледам това място, тук има достатъчно ДНК, за да създадем живот и да го арестуваме — отбеляза Парези.
Добро попадение, Винс. Иска ми се аз да го бях измислил. Във всеки случай криминолозите обичат мръсните къщи и беше почти сигурно, че ще успеят да установят тук следи от Асад Халил.
— Какво са правели тези хора тук по цял ден по цяла нощ, по дяволите? — риторично попита Парези.
Добър въпрос. Аз лично бях на път да полудея в апартамент, близо пет пъти по-голям от този, пълен с всевъзможни удобства, с балкон с чудесен изглед и с добре зареден бар. Тези типове обаче не се интересуваха от удобствата и забавленията, те бяха търпеливи, целенасочени и изпълняващи свещена мисия. Не беше задължително това да ги прави по-подготвени за тази битка — липсваше им свобода на мисълта и те подценяваха нашата всеотдайност и готовност за борба, но те доказваха, че са по-яки, отколкото бяхме предполагали.
Отговорих на риторичния въпрос на Парези.
— Седели са тук, гледали са денонощно блока ми по телевизора, после са се молили, обсъждали са политиката и религията и са чели Корана.
— А как са се забавлявали?