Кралят

Не му оставаше още много на този свят.

Върволицата от мъже и жени, чакащи да бъдат приети, се движеше бързо и не след дълго Абалон вече целуваше напудрената буза на домакинята.

– Толкова се радвам, че можахте да дойдете – каза тя тържествено и махна с ръка зад себе си. – Трапезарията, ако обичате.

Рубините ѝ проблеснаха и Абалон изведнъж си представи своята дъщеря по този начин – знатна дама във великолепна къща, със стъклен поглед в очите.

Може би наказанието за това, да не се присъедини към тази обида на престола, си заслужаваше. Той и неговата шелан бяха открили истинската любов, докато бяха заедно на този свят, но това бе просто подарък от съдбата, осъзнал бе той. Повечето от връстниците му, сега избити в нападенията, бяха живели във връзки без любов и без секс, въртящи се около светските прояви, а не около семейната трапеза.

Не искаше същото за дъщеря си.

И все пак, ако любовта го бе споходила, несъмнено имаше шанс за дъщеря му дори в глимерата.

Нали?

Абалон пристъпи в трапезарията и откри, че мястото изглежда досущ като нощта неотдавна, когато кралят се бе обърнал към тях – дългата тясна маса бе изнесена и двайсетина стола бяха подредени в редици. Този път обаче оцелелите от аристок­рацията се настаняваха заедно със своите шелани.

Обикновено жените не присъстваха на заседанията на Съвета, но в това събрание нямаше нищо обикновено. Нито пък в предишното.

И наистина, вампирите в стаята би трябвало да бъдат по-сериозни, помисли си Абалон, докато се настаняваше на един тапициран с коприна стол в дъното. Вместо да демонстрират респект към историческата значимост, към опасността и безпрецедентната същност на случващото се, те бъбреха помежду си, мъжете се перчеха, а дамите махаха с ръце, така че украшенията им искряха.

Когато се настани сам на последния ред, вместо да поздрави онези, които познаваше, Абалон разкопча сакото си и преметна крак върху крак. Някой наблизо запали пура и той стори същото просто за да прави нещо. А когато до него начаса изникна един доген с пепелник върху месингова поставка, той благодари с кимване и се съсредоточи върху това, да тръска пепелта.

За останалите той беше дребна риба, защото много отдавна бе решил, че е най-добре да не се набива на очи. Родът му бе станал свидетел от първа ръка на жестокостите на двора и обществото и от дневниците, предавани от поколение на поколение, той бе научил този урок. Истината бе, че дори събрани накуп, парите на всички останали в стаята не можеха да се мерят с неговото състояние.

Благодаря ти, „Епъл“.

Най-добрата инвестиция, която някой би могъл да направи през осемдесетте. А след това – фармацевтичните компании през деветдесетте. По-рано? Стоманодобивните корпорации и железопътните компании в началото на века.

Открай време му се удаваше да предугади по какво ще луднат хората и от какво ще имат нужда.

Ако глимерата научеше за това, дъщеря му щеше да се превърне в много търсена стока.

Още една причина, поради която Абалон не говореше за състоянието си.