Спомен за светлина

Тя не отвърна. Светлина, колко студена изглеждаше. Всичко ли щеше да е различно, след като вече беше императрица? Не беше възможно да я е изгубил вече, нали?

Фурик Карийд, капитанът на Гвардията на Смъртната стража, скоро дойде заедно с Мусенджи. Изглеждаше все едно е намерил къщата си в пламъци. Другите стражи му отдадоха чест и сякаш увехнаха пред него.

- Императрице, очите ми са наведени ниско - каза Карийд и падна по корем пред нея. - Ще се присъединя към тези, които не изпълниха дълга си да пролеят живота си пред вас веднага щом пристигне новото отделение, за да се погрижи за защитата ви.

- Животът ви е мой - заяви Тюон. - И не слагате край на живота си, освен ако аз не ви разреша. Този убиец не е роден естествено, а е създание на Сянката. Очите ви не са наведени. Принцът на Гарваните ще ви научи как да забелязвате такива същества, тъй че да не бъдете изненадани отново.

Мат беше напълно убеден, че Сивите _са_ родени по естествен начин, и тролоците и Сенчестите - също. Не изглеждаше много уместно да го изтъква на Тюон, но пък нещо друго привлече вниманието му в заповедите й.

- Това ще правя, тъй ли?

- Ще ги научиш - каза тихо Тюон. - Ти си Принцът на Гарваните. Това е част от задълженията ти.

- Ще трябва да си поговорим за това - каза Мат. - Обаче всички да ме наричат „височество” - няма да стане тая, Тюон. Просто няма.

Тя не отвърна. И не понечи да се прибере в двореца.

- Превисша, никаква следа няма от съществото в градините, но един от хората ми е намерил кръв на стената - каза Карийд. - Подозирам, че убиецът е избягал в града.

- Едва ли ще се опита отново тази нощ, докато сме нащрек - каза Тюон. - Не казвайте за това на обикновените войници и стражи. Уведомете моя Глас, че хитрината ни е престанала да бъде ефективна и че ще трябва да обмислим нова.

- Да, Превисша - отвърна Карийд и отново се поклони ниско.

- Засега прочистете и подсигурете района - продължи Тюон. - Аз ще остана със своя консорт, който ме помоли да го накарам да се чувства обичан.

- Нямах предвид точно… - почна Мат, докато гвардейците от Смъртната стража се скриваха в тъмното.

Тюон го изгледа за миг, след което започна да се съблича.

- Светлина! Ама ти _сериозно ли_?

- Няма да седна на коляното ти - каза Тюон, докато издърпваше ръката си от роклята и оголваше гърдите си. - Макар че мога да ти позволя да седнеш на моето. Тази нощ ти спаси живота ми. Това ще ти спечели специална привилегия. Тя…

Млъкна, щом Мат я сграбчи и я целуна. Беше напрегната. „В проклетата градина! С войници наоколо, които могат да чуят всичко.” Е, ако очакваше, че Матрим Каутон ще е свенлив, предстоеше й изненада.

Отлепи устни от нейните. Тялото й се беше притиснало в него и Мат остана доволен, като усети, че е останала без дъх.

- Няма да съм твоя играчка - каза той твърдо. - Няма да го позволя, Тюон. Ако смяташ да бъде така, ще се махна. Помни ми думата. Понякога наистина се правя на глупак. С Тилин го правех, определено. С тебе няма.