Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Беше женен за нея. Ама то си беше чиста случайност, нали? Проклетите лисици му бяха казали, че ще го направи. Тя пък се беше омъжила за него. Още не знаеше защо. Нещо свързано с онези поличби, за които му беше разправяла? Ухажването им беше по-скоро игра, отколкото любов. Мат обичаше игрите и винаги играеше, за да спечели. Ръката на Тюон беше печалбата. И след като вече я имаше, какво правеше с нея?
Тя продължи упражненията. Беше като стрък тръстика на вятър. Извивка насам, вълнисто движение натам. Айилците наричаха боя танц. Какво щяха да помислят за това? Тюон се движеше по-изящно от айилка. Ако боят беше танц, повечето вървеше на музиката в шумна кръчма. Това тук вървеше на плавната мелодия на майстор певец.
Нещо зад Тюон се раздвижи. Мат се напрегна, присвил очи в тъмното. Аха. Просто някакъв градинар. Невзрачен тип с тъпа шапка. Мат го разкара от ума си и се наведе напред, за да вижда Тюон по-добре. Усмихна се на красотата й.
„Защо градинар ще е навън по това време? - мина му през ума. - Нещо тука не е наред.”
Отново погледна към мъжа, но едва успя да го различи. Градинарят пристъпи между двама от гвардията на Смъртната стража. Останаха сякаш безразлични. Той също нямаше защо да се притеснява. Трябваше да го познават…
Мат бръкна в ръкава си и измъкна нож. Вдигна го, без изобщо да мисли защо. Ръката му забърса един от клон - съвсем леко, но…
Тюон отвори рязко очи и въпреки смътната светлина ги присви право към Мат. Видя ножа в ръката му, готов за мятане.
После се обърна назад.
Мат хвърли ножа, той се завъртя във въздуха и отрази синкава светлина. Изсвистя на по-малко от един пръст от брадичката на Тюон и се заби в рамото на градинаря, докато той вдигаше своя нож. Мъжът изохка и залитна назад. Мат можеше да го удари и в гърлото, но не искаше да рискува да нарани Тюон.
Вместо да постъпи разумно и да се отдръпне, Тюон скочи към мъжа и ръцете й се стрелнаха към гърлото му. Мат се усмихна. За жалост на онзи му остана достатъчно време - а Тюон беше изгубила достатъчно равновесие, - за да успее да отскочи между двамата слисани гвардейци от Смъртната стража. Втората кама на Мат се заби в пръстта зад петата на убиеца преди той да изчезне в нощта.
Миг след това трима мъже - всичките тежки поне колкото къщи - се стовариха върху Мат и забиха лицето му в сухата пръст. Един затисна с крак китката му, а друг измъкна ашандарея му.
- Спрете! - викна Тюон. - Пуснете го! Бегом след другия, глупаци!
- Другият ли, ваше величество? - попита един от стражите. - Какъв друг.
- Чия е тази кръв тогава? - попита Тюон и посочи тъмното петно на земята, оставено от убиеца. - Принцът на Гарваните видя това, което вие не видяхте. Претърсете градината!
Тримата от Смъртната стража се надигнаха от Мат и той изпъшка. С какво се хранеха тези мъже? С тухли? Не обичаше да го наричат „височество”, но малко уважение щеше да е добре дошло. В смисъл поне да не сядат отгоре му.
Вдигна се и протегна ръка към един от смутените стражи. По лицето му имаше повече белези, отколкото кожа. Онзи му върна ашандарея и тръгна да помага в претърсването.
Тюон скръсти ръце и го изгледа невъзмутимо.
- Реши да забавиш връщането си при мен, Матрим.
- Връщането ми? Дойдох да те предупредя, а не да се „връщам” при теб. Аз сам си решавам накъде да ходя.
- Можеш да си въобразяваш каквото си искаш - каза Тюон. - Но не можеш да ми бягаш. Ти си важен за Империята и имам работа за теб.
- Страхотно! - промърмори Мат.
- Какво беше това? - попита тихо Тюон. - Не го видях, докато ти не привлече вниманието ми. Тези стражи са най-добрите в Империята. Виждала съм Даруо да хваща летяща стрела с ръка, а Барин веднъж спря един да издиша към мен, защото подозираше, че е убиец с уста, пълна с отрова. Оказа се прав.
- Казва се Сив - каза Мат и потръпна. - Има нещо шантаво в тях - трудно се забелязват, погледът ти трудно се спира на тях.
- Сив - повтори небрежно Тюон. - Още оживели митове. Като твоите тролоци.
- Тролоците са истински, Тюон!
- Разбира се, че са истински - рече тя. - Защо да не повярвам, че са? - Изгледа го предизвикателно, сякаш казваше: „Ха да видим смееш ли да ми напомниш, че ги нарекох митове.” - Този Сив също изглеждаше истински. Няма друго обяснение защо стражите го пропуснаха.
- Вярвам на гвардейците от Смъртната стража. - Мат се потърка по рамото, където един от тях го беше затиснал с коляно. - Но не знам, Тюон. Генерал Галган се опитва да те убие. Може би си сътрудничи с врага.