Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Мъжът, който излезе внезапно на пътя, изглежда се беше измъкнал иззад върбата, но толкова ловко, че сякаш беше изникнал от средата на пътя. Ръката на Риърдън се плъзна към пистолета в джоба му, но спря: знаеше — заради гордата стойка на тялото, заради правата линия на раменете на фона на звездното небе, — че мъжът не беше бандит. Когато чу гласа му, разбра, че не е и просяк.
— Бих желал да говоря с вас, господин Риърдън.
Гласът се отличаваше с твърдостта, яснотата и особената вежливост, характерни за хората, които са свикнали да издават заповеди.
— Давайте — каза Риърдън, — стига да не ме молите за помощ или пари.
Дрехите на мъжа бяха груби, но необичайно спретнати. Носеше тъмни панталони и тъмносин анорак, стегнат плътно около гърлото му, който удължаваше допълнително линиите на дългата му, стройна фигура. Носеше и тъмносиня шапка и единственото, което се виждаше от него в нощта, бяха ръцете му, лицето и кичур златисторуса коса на челото. Ръцете не държаха оръжие, само пакет, увит в грубо платно, с размерите на стек цигари.
— Не, господин Риърдън — каза той, — не мисля да ви моля за пари, а да ви ги върна.
— Да върнете пари?
— Да.
— Какви пари?
— Малко плащане по огромен дълг.
— Който дължите вие?
— Не, не аз. Това е само първа вноска, но искам да я приемете като доказателство, че ако и двамата живеем достатъчно дълго, всеки долар от този дълг ще ви бъде върнат.
— Какъв дълг?
— Парите, които са ви били отнети със сила.
Той протегна пакета към Риърдън, разтваряйки платното. Риърдън видя как звездната светлина пробягва като огън по гладка като огледало повърхност. Разбра от тежестта и повърхността, че държи кюлче чисто злато. Погледна от кюлчето към лицето на мъжа, но лицето изглеждаше по-твърдо и прикрито от повърхността на метала.
— Кой сте вие? — попита Риърдън.
— Приятел на онези, които нямат приятели.
— И дойдохте тук, за да ми дадете това?
— Да.
— Искате да кажете, че е трябвало да ме причакате през нощта, на самотен път, не за да ме оберете, а за да ми дадете кюлче злато?
— Да.
— Защо?
— Когато обирите се вършат на дневна светлина с одобрението на закона, както се прави в наши дни, тогава значи, че актовете на чест и компенсация трябва да се извършват подмолно.
— Какво ви кара да мислите, че бих приел подобен подарък?
— Това не е подарък, господин Риърдън. Това са собствените ви пари. Но трябва да ви помоля за една услуга. Това е изискване, а не условие, защото няма такова нещо като условна собственост, златото е ваше, така че можете да го използвате, както решите. Но аз рискувах живота си, за да ви го донеса тази вечер, така че ви моля, като услуга, да го запазите за бъдещето или да го похарчите за себе си. За собствения си комфорт и удоволствие. Не го предавайте, и най-вече, не го влагайте в бизнеса си.
— Защо?
— Защото искам да е от полза единствено за вас. Иначе ще наруша клетва, която съм дал отдавна, също както нарушавам всички правила, които съм си наложил, като говоря с вас тази вечер.
— Какво искате да кажете?
— Събирам тези пари за вас отдавна. Но възнамерявах да ви видя, да ви кажа и да ви ги дам много по-късно.
— Тогава защо го направихте?
— Защото не можех да търпя повече.
— Какво да търпите?
— Мислех, че съм видял всичко, което човек може да види, и че няма нещо, което да не мога да изтърпя да видя. Но когато ви отнеха риърдъновия метал, това вече беше твърде много, дори и за мен. Знам, че нямате нужда от това злато в момента. Онова, от което имате нужда, е справедливостта, която то представлява, и знанието, че има хора, които ги е грижа за справедливостта.
Борейки се да не се поддаде на емоцията, която чувстваше да се надига сред удивлението му, въпреки всичките си съмнения, Риърдън се опита да изучи лицето на човека, да потърси някаква следа, която да му помогне да разбере. Но лицето беше безизразно, не беше се променило нито веднъж, докато говореше — то изглеждаше така, сякаш мъжът беше изгубил способността си да чувства много отдавна и единственото, което му беше останало, бяха чертите, които изглеждаха неумолими и мъртви. Потрепервайки от учудване, Риърдън си помисли, че това не е лице на човек, а на ангел-отмъстител.
— Защо ви е грижа? — попита Риърдън. — Какво означавам за вас?