Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Друг коридор го отведе в голяма застлана с килим столова. По високите стени имаше големи маслени картини, а в средата на стаята имаше огромна маса, заобиколена от поне двайсет стола с високи облегалки. В другия й край стояха няколко мъже с черни палта. Свита на кълбо на една страна върху масата лежеше роднината на Баскомб, раменете й се тресяха. Докато вървеше към тях — килимът поглъщаше шума от стъпките му — Свенсон видя, че мъжът в средата я хваща за брадичката и извива лицето й към себе си. Очите й бяха стиснати, перуката й се беше изкривила и разкриваше оредяла безцветна коса. Мъжът бе висок, със стоманеносива коса, която се спускаше до яката му. Свенсон с тревога забеляза медалите на гърдите на шинела му и алената нашивка на рамото му — знаци на най-висок ранг. Ако беше оттук, беше сигурен, че щеше да познава този човек. Възможно ли беше да е от кралското семейство? От лявата му страна стояха двамата мъже от странноприемницата, а от дясната — Харалд Крабе, който тъкмо се обръщаше към него.
— Пуснете я! — извика високо Свенсон.
Никой не помръдна.
— Това е доктор Свенсон — каза Крабе на благородника.
Свенсон видя, че другата облечена в ръкавица ръка на кралската особа държи над устата на съпротивляващата се жена топче синьо стъкло. При вика на Свенсон жената бе отворила очи. Видя топчето и гърлото й изгъргори протестиращо.
— Така ли? — попита мъжът небрежно, като хвана топчето между палеца и показалеца си.
— Да, ваше височество — отвърна почтително заместник-министърът. Опулените му очи гледаха Свенсон.
— Пуснете я! — пак извика Свенсон. Беше на десетина крачки от тях и бързо се приближаваше.
— Доктор Свенсон е мекленбургският бунтовник… — обясни Крабе.
Мъжът сви рамене с безразличие, пъхна топчето в устата на жената и стисна здраво челюстта й с две ръце. Гласът й премина в приглушен вик. Мъжът изгледа надменно приближаващия се Свенсон, който вдигна свещника с пълното намерение да му пръсне мозъка, независимо кой е.
— Фелпс! — викна Крабе и по-ниският от двамата от странноприемницата, онзи с имперската прическа, се хвърли напред, протегнал вразумяващо и умолително ръка към Свенсон, но докторът вече замахваше и свещникът го удари под лакътя и строши и двете кости. Мъжът извика и падна. Свенсон продължи напред и Крабе се озова между него и кралската особа, която все още не бе помръднала.
— Старк! Спри го! Старк! — изкрещя Крабе и иззад него се впусна вторият мъж от странноприемницата, господин Старк, протегнал ръце към Свенсон. Свенсон го посрещна с протегнатата си лява ръка. За миг двамата се счепкаха от разстояние и Свенсон можа да замахне със свещника. Улучи Старк право по ухото — чу се неприятен звук като от спукване на тиква — и го повали. Крабе залитна към благородника, който най-сетне бе забелязал суматохата около себе си и беше пуснал челюстта на жената — мехурчетата по устата й бяха пяна от синьо и розово. Свенсон се приготви да цапардоса над главата на нисичкия дипломат този престъпник аристократ — принц, херцог, все тая… и някъде в дъното на ума си осъзна, че се държи точно като Чан. Беше удивен колко приятно е усещането и колко по-приятно ще стане, когато размаже физиономията на това чудовище на пихтия… но точно тогава таванът на стаята — докато падаше, той не знаеше какво друго би могло да е толкова тежко — се срути без предупреждение върху главата му.
Отвори очи с ясния спомен, че е бил в същото плачевно положение и преди, само че този път не беше в движеща се каруца. Тилът му пулсираше безмилостно. Дясната му ръка бе изтръпнала. Извъртя очи и видя, че е заключена с верига над главата му за някакъв дървен стълб. Седеше на голата земя, подпрян на едната страна на дървено стълбище, което се извиваше многократно над него и се изкачваше поне на стотина стъпки. Накрая истината осени замъгления му разсъдък. Беше в кариерата.
Изправи се с мъка. Отчаяно копнееше за цигара въпреки горчивата сухота в гърлото си. Присви очи и ги скри с ръка от ярката светлина на фенерите.
Беше се събудил в самия център на действието.
Кариерата беше дълбоко вкопана, почти оранжевите й каменни стени говореха за дори по-висока концентрация на желязо, отколкото бе видял от влака. Плътността на червеникавия цвят караше объркания му ум да се пита дали тайно не са го откарали в мекленбургските планини.
Дъното беше отъпкано, наоколо се виждаха купчини различни минерални субстанции — пясък, тухли, скала, купчини шлака от стопената руда. В другия край имаше редица улеи, сита и корита за промиване — кариерата се снабдяваше с вода от естествен източник или доведена с помпи — и нещо, което приличаше на шахта, спускаща се под земята.