Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Близо до нея — далеч, но все пак достатъчно близо, та по яката на Свенсон да избие пот, имаше голяма пещ с метална врата. Пред вратата се бе привел доктор Лоренц, съсредоточен като някое противно джудже, отново с очилата и ръкавиците си. Групичка облечени по подобен начин помощници се бяха скупчили около него. Срещу тях на редица дървени пейки, които заприличаха на Свенсон на класна стая на открито, седяха мъжете и жените от влака. С лице към тях стоеше ниска пищна жена със светла рокля и им говореше нещо — това можеше да е само госпожица Пул. На най-задната пейка Свенсон стреснато видя роднината на Баскомб: перуката й бе наместена, а лицето й — макар и малко бледо и изопнато, беше спокойно като на статуетка.
Чу шум и погледна нагоре. Точно над него на широката първа площадка на стълбите, балкон, от който да се надзирава кариерата, стоеше групичката мъже с черни дрехи: кралската особа, Крабе и малко настрани — господин Фелпс: лицето му бе бяло като тебешир, ръката му висеше на превръзка на гърдите. Зад тях, с тънка пура в устата, стоеше висок мъж с късо подстригана коса и с червената униформа на Четвърти драгунски полк, на яката му се виждаше нашивка на полковник. Аспиш. Свенсон не бе привлякъл вниманието им. Извърна поглед — не смееше да се надява, че Елоиз се е измъкнала, и търсеше доказателства, че е заловена. От другата страна на стълбите имаше огромен куп съшити едно за друго импрегнирани платна, които покриваха нещо два пъти по-голямо и по-високо от железопътен вагон — някаква модерна копачна машина? Това, че бе покрита, значеше ли, че са свършили с копането и че жилата индигова смола е изчерпана? Погледна отново към пещта, за да разбере какво прави Лоренц, но очите му се спряха на друго парче импрегниран плат, метнато върху една малка купчина близо до големите купове дърва за пещта. Свенсон преглътна с мъка. Изпод брезента се подаваше женски крак.
— О, той се е събудил! — каза един глас над него.
Свенсон погледна и видя Харалд Крабе да се навежда над парапета. Погледът му бе студен и отмъстителен. След миг кралската особа също погледна доктора; изражението на високопоставения благородник беше като на човек, оглеждащ добитък, който не се кани да купи.
— Извинете ме за момент, ваше височество, предлагам да задържите вниманието си върху доктор Лоренц, който, без съмнение, след миг ще ни демонстрира нещо изключително интересно. — Крабе се поклони и после щракна с пръсти на Фелпс да го последва надолу по стълбите. Аспиш дръпна от пурата си и тръгна небрежно след тях, сабята му се удряше във всяко стъпало. Свенсон избърса уста със свободната си лява ръка, постара се да изхрачи жлъчката от гърлото си и се изплю. Обърна се към тях тъкмо когато Крабе слизаше от последното стъпало.
— Не знаехме дали ще оживеете, докторе — каза Крабе. — Не че бяхме особено загрижени, нали разбирате, но след като оживяхте, ни се струва добре да поговорим за действията ви и съюзниците ви. Къде са другите — Чан и момичето? На кого служите в този упорито глупав опит да провалите неща, от които нямате понятие?
— На съвестта си, господин министър — отвърна Свенсон; гласът му беше по-пресипнал, отколкото очакваше. Много му се спеше. Кръвта се връщаше в ръката му и той разсеяно осъзна, че скоро, когато нервите му се върнат към живот, ще изпита непоносима болка. — Не мога да съм по-ясен от това.
Крабе го изгледа, все едно бе невъзможно Свенсон да е искал да каже това, което бе казал, и повтори:
— Къде са Чан и момичето?
— Не зная. Не зная дори дали са живи.
— Защо сте тук?
— И как ви е главата? — изкикоти се Аспиш.
Свенсон не му обърна внимание и отговори на министъра:
— Вие как мислите? Търся Баскомб. Търся вас. Търся принца си, за да му пръсна главата и да спестя на родината си срама от неговото възкачване на трона.
Крабе изви ъгълчетата на устата си в подобие на усмивка.
— Май сте строшили ръката на този човек. Можете ли да му прегледате костите? Все пак сте лекар, нали?
Свенсон погледна Фелпс и срещна умоляващите му очи. Колко време бе минало? Вероятно часове. Нещастникът сигурно страдаше ужасно. Свенсон вдигна окованата си китка и каза:
— Ще трябва да ме освободите, но да, разбира се, мога да направя нещо. Имате ли дърво за шина?