Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Чувате ли, готвачке? — рече игуменката и нетърпеливо тропна с крак.
— Чувате ли какво ви казва директорката, готвачке? — рекоха трите учителки.
— Колко нахална е тази готвачка! — рекоха тридесетте пансионерки.
При тия строги подкани злочестата готвачка пристъпи една-две крачки, държейки свещта така, че да не може нищо да види, и заяви, че вън нямало никой и че сигурно е бил вятърът. И тъкмо щяха да затворят вратата, когато една любопитна пансионерка, която бе надзърнала между пантите, нададе такъв страхотен нисък, че тутакси побягнаха назад и готвачката, и прислужничките, и всички, които се бяха показали по-смели.
— Какво става е мис Смидърс? — запита игуменката, докато горепоменатата госпожица Смидърс истеричничеше колкото за четири пансионерки.
— Божичко, миличката мис Смидърс! — развикаха се останалите двадесет и девет пансионерки.
— О, мъжът… мъжът зад вратата! — пищеше мис Смидърс.
Директорката-игуменка, щом чу този ужасен вик, веднага се оттегли в спалнята си, завъртя два пъти ключа на вратата и падна в несвяст при съответните удобства. Пансионерките, учителките и прислужничките се юрнаха по стълбището една през друга; настъпи невиждано пищене, припадане и боричкане. Посред тази суматоха мистър Пикуик изскочи от своето скривалище и се приближи към тях.
— Дами, мили дами — рече мистър Пикуик.
— О, той ни нарича „мили“ — провикна се най-старата и грозна учителка. — Ах, мизерник такъв!
— Дами! — изрева мистър Пикуик, комуто опасността на положението придаваше безумна смелост. — Чуйте ме. Аз не съм разбойник. Аз търся директорката на пансиона.
— Ох, какво свирепо чудовище! — изпищя друга учителка. — Търсел мис Томкинс.
Тук се чу задружен писък.
— Нека някой бие камбаната за тревога! — подканиха десетина гласа.
— Недейте, недейте! — викаше мистър Пикуик. — Погледнете ме. Приличам ли на разбойник! Мили мои дами… Вържете ми ръцете и краката, ако искате… заключете ме в някой долап! Само чуйте онова, що трябва да ви кажа. Чуйте ме само.
— Как влязохте в нашата градина? — боязливо запита една от прислужничките.
— Повикайте директорката и на нея аз ще разкажа всичко… всичко — извика мистър Пикуик, напъвайки дробовете си до крайната им възможност. — Повикайте я, само се умирете и я повикайте: тогава ще чуете всичко.
Дали видът на мистър Пикуик, дали неговото държане или пък изкушението — непреодолимо за женската душа — да се разкрие някаква забулена тайна, но нещо накара по-благоразумната част от дамите (около четири особи) да се успокоят донякъде. Те именно предложиха мистър Пикуик, като доказателство за своята искреност, да се съгласи на едно незабавно ограничение на личната му свобода; и тъй като този джентълмен прие да води преговори с мис Томкинс от вътрешността на един долап, където приходящите питомки оставяха своите бонета и торби със сандвичи, той веднага влезе вътре съвсем драговолно и биде заключен за всеки случай. Това окопити и другите; и след като мис Томкинс биде свестена и известена, преговорите започнаха.
— Що дирехте в моята градина, човече? — запита със слаб глас мис Томкинс.
— Дойдох да ви предупредя, че една от вашите питомки възнамерява да пристане тази вечер — отговори мистър Пикуик от вътрешността на долапа.
— Да пристане! — удивиха се мис Томкинс, трите учителки, тридесетте пансионерки и петте прислужнички. — Кому?
— На вашия приятел мистър Чарлс Фиц-Маршъл.
— Моят приятел! Аз не познавам такава личност.
— На мистър Джингл тогава.
— Не съм чувала това име през живота си.
— В такъв случай съм бил измамен и заблуден — рече мистър Пикуик. — Станал съм жертва на заговор… на долен, мръсен заговор. Ако не ми вярвате, изпратете някой до „Ангелът“, мила моя госпожо. Повикайте оттам моя прислужник, прислужника на мистър Пикуик, умолявам ви, госпожо!
— Трябва да е порядъчен човек, щом държи слуга — обърна се мис Томкинс към учителката по писане и смятане.
— На мнение съм, мис Томкинс — рече учителката по писане и смятане, — че по-скоро неговият слуга го държи. Аз смятам, че този човек е луд, мис Томкинс, а другият е негов пазач.
— Струва ми се, че сте напълно права, мис Гуин — отговори мис Томкинс. — Нека две от прислужничките отидат до „Ангелът“, а другите три останат тук да ни вардят.