Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Но тя бе извадена от заблуждението пак чрез неестественото и неописуемо поведение на същия мистър Панкс. Изминал бе половин час, откакто бе напуснала масата, и работеше сама в стаята. Флора бе отишла „да си полегне“ в съседната стая, а едновременно с оттеглянето й из къщата се бе разнесла миризмата на алкохол. Патриарха беше дълбоко заспал в трапезарията, с раззината филантропична уста под жълта носна кърпа. В този тих час мистър Панкс тихичко се появи пред нея, като вежливо кимна с глава.
— Скучничко, а, мис Дорит? — запита Панкс тихо.
— Не, благодаря ви, сър — каза малката Дорит.
— Работите си, както виждам — забеляза мистър Панкс, като бавно се промъкваше в стаята. — Ами какво е това, мис Дорит?
— Носни кърпички.
— Я гледай ти! — възкликна Панкс. — Да не повярва човек! — Без изобщо да поглежда към тях, с поглед към малката Дорит. — Сигурно се чудите кой съм. Да ви кажа ли? Аз съм ясновидец.
Сега вече малката Дорит започна да си мисли, че е луд.
— Аз принадлежа духом и телом на моя работодател — каза Панкс; — запознахте се с моя работодател долу на обяда. Но понякога поработвам и другото; частно, съвсем частно, мис Дорит.
Малката Дорит го изгледа подозрително и не без страх.
— Бих искал да ми покажете дланта на ръката си — каза Панкс. — Бих желал да я погледна. Не искам да ви безпокоя.
Той и тъй я беше обезпокоил, защото присъствието му бе нежелано, но тя остави за миг работата в скута си и му протегна лявата си ръка с напръстника на нея.
— Дълги години на тежък труд, а? — тихо каза мистър Панкс, докосвайки дланта с недодялания си показалец. — Но за какво друго сме създадени на този свят? За нищо. Охо! — вглеждайки се в линиите. — Какво е това тук, с решетките? Това е затвор! А кой е този със сивата дреха и черната кадифена шапчица? Един баща! А кой е този с кларнета? Един чичо! А коя е тази с балетните обувки? Една сестра! А кой е този, който се разкарва насам-натам без работа? Един брат! А тази коя е, гдето се грижи за всичките? Ха, но това сте самата вие, мис Дорит!
Погледът й срещна неговия, когато се взря учудено в лицето му, и й се стори, че колкото и остро да гледаха очите му, той всъщност бе по-весел и по-добър, отколкото й се бе видял по време на обяда. Очите му отново се върнаха към ръката й и възможността да потвърди или поправи това си впечатление изчезна.
— Ах, да ме вземе дяволът, ако това тук в ъгъла не съм пък аз самият! — промълви Панкс, като проследяваше една от линиите по дланта й с несръчния си показалец. — Какво търся аз тук? Какво се крие зад мен?
Той бавно провлече пръст до китката й, около китката й и се престори, че наднича в горната част на ръката, да види какво е онова, което се криеше там.
— Нещо лошо ли е? — запита усмихната малката Дорит.
— Ни най-малко! — каза Панкс. — Какво е, според вас?
— Това аз би трябвало да ви попитам. Вие сте ясновидецът.
— Вярно — каза Панкс. — Какво е? Ще дойде време, ще разберете, мис Дорит.
Отпускайки бавно ръката й, той прекара всичките си пръсти през сплъстената си коса, така че тя щръкна най-знаменателно; и бавно повтори:
— Помнете какво казвам, мис Дорит. Ще дойде ден, ще разберете.
Тя не успя да скрие голямата си изненада дори само от това, че той знаеше толкова много за нейното семейство.
— А-ха! Точно това! — каза Панкс, като насочи пръст към нея. — Мис Дорит, не това, никога!
Изненадана още повече и от преди и малко поизплашена, тя го погледна за обяснение на последните му думи.
— Не това — каза Панкс и съвсем сериозно, но много комично се опита да имитира израза и жеста на човек, който се изненадва. — Не правете това. Никога, когато ме видите, все едно кога, все едно къде. Аз съм никой. Не ми обръщайте внимание. Не ме споменавайте. Все едно, че ме няма. Съгласна ли сте, мис Дорит?
— Просто не знам какво да кажа — отвърна малката Дорит, дълбоко удивена. — Защо?
— Защото аз съм ясновидец. Циганинът Панкс. Все още не съм ви разкрил всичко за бъдещето ви, мис Дорит, още не съм ви казал какво се крие зад гърба на тази малка ръчица. Казах ви, че ще дойде време, ще видите сама. Разбрахме ли се, мис Дорит?
— Разбрахме се — аз — да… не…