Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ами аз какво да кажа тогава, отвърна наум Жозефин. Аз съм невежа, упорита и задръстена. Би трябвало да съществуват кодифицирани правила за добро поведение и за Зое, и за мен, би било идеално. И двете сме с вързани ръце, вие ни се свят от лъкатушенето в лабиринта на любовта, на любовните стратегии. Иска ни се нещата да вървят право напред, всичко да е красиво, винаги и неизменно чисто и неопетнено. Искаме да дадем всичко докрай и другият да го приеме. Без сметки и задни мисли.
— Мамо, какво искат мъжете?
Жозефин нямаше думи, за да изрази безсилието си. Мъжете не ви обичат заради добродетелите ви, не ви обичат, защото сте винаги до тях, мъжете не ви обичат всеотдайно. Мъжете ви обичат заради срещата, на която не сте отишли, заради целувката, която им отказвате, заради една-единствена дума, която не желаете да произнесете. Ето и Серюрие, и той го каза снощи, най-важното е да бъдете непредвидима.
— Не знам, Зое… Тук няма правила.
— Но ти би трябвало да знаеш, мамо! Ти си стара…
— Благодаря ти, миличка! — отвърна Жозефин през смях. — Повдигаш ми духа!
— Да не би да искаш да ми кажеш, че човек никога не научава… Никога ли?
Жозефин поклати тъжно глава.
— Но това е отвратително! Ортанс изобщо не си задава такива въпроси.
— Престани да се сравняваш с Ортанс!
— Ама тя не страда! Не се поколеба за миг между Гари и работата си. Стегна си куфара и замина. Тя е силна, мамо, наистина е много силна.
— Такава си е Ортанс.
— А ние не сме като нея.
— Изобщо не сме! — усмихна се Жозефин, която започваше да се забавлява със създалото се положение.
— Може ли да поспя при теб, докато будилникът звънне за училище?
Жозефин й направи място и Зое се сгуши до нея. Нави кичур коса на палеца си, пъхна го в устата си и заяви:
— Писна ми момчетата да не уважават момичетата. Най-гадното беше, че си затраях като някаква жалка тъпачка. Това няма да се повтори, никога! Момчетата не са с нищо по-добри от нас. Имат си нещо си между краката, ама и ние си имаме!
Докато в Париж Жозефин и Зое си доспиваха, едната забила нос във врата на другата, в Лондон Ортанс вече бе будна. Черно кафе с три бучки захар, пълнозърнест хляб, масло, лимонов сок и протягане на подозрителна котка. Имаше месец и половина, за да представи двете витрини. Един месец и бюджет на изгладняла камила, която броди из пустинята, търсейки някой хилав храст да утоли глада си. Мис Фарланд одобри идеята й, прибра писалката със стриптийзьорката от Пигал, потропа по масата с дългите си пръсти с кървавочервен маникюр и обяви мизата: три хиляди лири, давам ви три хиляди лири за аранжиране на витрините…
— Три хиляди лири! — извика Ортанс, побесняла от възмущение, но това е направо мизерия! Ще трябва да наема асистент, да построя декор, да взема под наем камионетка за превоза, да намеря манекени, дрехи, фотограф, имам толкова идеи, три хиляди лири! За какво по-напред?
— Ако не ви харесва, отстъпете мястото на друг. Кандидати не липсват!
И Ортанс преглътна възмущението си. Грациозно се надигна от стола, широко се усмихна и си тръгна, както си мислеше, със спокойна походка. На излизане се озова очи в очи със секретарката, която я изгледа подигравателно. Игнорира я, тихо затвори вратата, пое дълбоко въздух и шутира с всичка сила вратата на асансьора.
— Три хиляди лири — повтаряше всяка сутрин, въздишайки покъртително, докато вписваше нов разход в списъка, който непрекъснато се удължаваше.
Все още се тресеше от гняв. Мърмореше, три хиляди лири, под душа, три хиляди лири, докато си миеше зъбите, нахлузваше си джинсите на дупки и леко пудреше носа си. Три хиляди лири, какво унижение. Бакшишите на лелката от тоалетната. Още от дете знаеше, че ако нямаш пари, си никой, че парите правят всичко. Колкото майка й да й повтаряше обратното, колкото да й говореше за сърце и душа, за състрадание и солидарност, за щедрост и всякакви други захаросани измишльотини, тя не хващаше вяра.
Когато нямаш пари, сядаш и плачеш. Не можеш да кажеш: не, аз избирам, аз искам. Без пари няма свобода. С пари можеш да си напазаруваш свобода на метраж. Всеки метър свобода си има цена. Като нямаш свобода, превиваш гръб, оставяш живота да мине отгоре ти и казваш „благодаря!“. Как ли щеше да постъпи Шанел на нейното място? Щеше да си намери мъж, който да я финансира. Не от любов към парите, а от любов към работата си. Като мен. Дайте ми пари и ще ви шашна, ще натворя чудеса. На кого ли можеше да го каже? Нямам си богат любовник. Бой Капел е имал коне за поло, притежавал е банки, акции, огромни къщи, пълни с цветя, прислуга и меки кашмирени пуловери. Моят любовник е внук на кралицата, но има една тениска, която не сваля от гърба си, едно износено сако и имитира катеричките в парка.