Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Камъкът на раздялата
Камъкът на раздялата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Камъкът на раздялата

Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:

Елегантно платно на конфликта между силите на светлината и силите на мрака!
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 334
Перейти на страницу:

Изминаха още няколко крачки в мълчание.

— Ще четеш ли? — попита Гелое най-после.

— О! Разбира се. — Странгиард се изкашля и започна:

— „В действителност предметите, полезни на Изкуството, като че ли попадат в две основни категории — такива, чиято стойност е затворена в самите тях, и такива, чиято стойност е затворена в произхода им. В противоречие с общото вярване, една билка, набрана в гробище, не е полезна по принцип, защото е дошла от такова място, а по-скоро поради самата билка. Тъй като гробището може да е единственото място, където може да се намери тази билка, връзката се образува и след това е почти невъзможно да бъде разтрогната.

Другата категория полезни предмети обикновено са «направени» и техните качества се дължат на оформянето им. Ситите, които отдавна притежават тайни на изработката, непознати на смъртните, са направили много неща, чието изработване само по себе си е представлявало упражняване на Изкуството — въпреки че ситите не биха го нарекли точно така. И така, ползата от тези предмети е в изработката им. Прочутите стрели на Виндаомейо са такъв пример: издялани са от обикновено дърво и са с пера на обикновени птици, и все пак всяка от тях е талисман с огромна стойност.

Други предмети взимат силата си от материала на изработката им. Великите мечове, за които се споменава в загубената книга на Нисес, са пример за това. Като че ли всички те извличат качествата си от материалите си, въпреки че изработката на всеки един е била огромна задача. Минияр, мечът на крал Фингил, е бил направен от железния кил на кораба му, желязо, което римърсгардските пирати донесли в Остен Ард от изгубения запад. Трън, последно меч на най-благородния рицар на сър Джон, сър Камарис, е бил изкован от блестящите метали на паднала звезда — както и желязото на Минияр, нещо чуждо за Остен Ард. И Печал, мечът, с който според Нисес Инелуки посякъл собствения си баща, е направен от ситско магическо дърво и желязо, два елемента, за които дълго се е мислело, че са противоположни и несъвместими. Следователно тези предмети извличат силата си предимно, изглежда, от неземния произход на съставките си. Обаче легендите твърдят, че могъщи магии за създаване също са били оплетени при изковаването и на трите меча, така че силата на Великите мечове може да идва и от съдържанието, и от направата им.

Ти-туно, ловният рог, направен в легендарния Мезуту’а от зъба на дракона Хидохебхи, е още един явен пример за това как силата на един предмет може да идва и от изработката, и от материалите…“

Странгиард спря да чете и поясни:

— По-нататък продължава да говори за различни неща. Като цяло е много увлекателно, разбира се — какъв учен е бил този човек, — но си помислих, че частта за мечовете може да е интересна.

Гелое бавно кимна.

— Така е. Чудех се за тези три меча, които са се превърнали в обект на нашите надежди. Моргенес като че ли изказва добри твърдения по отношение на причината за стойността им. Вероятно те наистина ще са ни от полза срещу Инелуки. Хубаво е, че си намерил това, Странгиард.

Розовите бузи на свещеника станаха направо тъмночервени.

— Много мило! Много си мила.

Гелое наведе глава.

— Чувам другите. Успокои ли се вече, Воршева?

— Не съм чак толкова глупава, за колкото ме мислиш — тихичко отвърна младата жена.

Магьосницата се засмя:

— Не мисля, че точно ти си глупачка. Мисля, че повечето хора са глупави… а броя и себе си при това, тъй като ето ме с вас без покрив, да обикалям равнините като бездомна телица. Понякога явната глупост е единственият отговор на сериозните проблеми.

— Хммм — объркано каза Странгиард. — Хммм.

Продължиха през покритата с мъгла равнина на юг към река Имстрека, която се виеше през Високите тритинги. Лагеруваха на открито, трепереха от дъжда и вятъра, скупчени около малкия огън. Гелое свари супа от корените, които бе събрала. Супата засищаше и затопляше стомаха, но на Деорнот му се искаше нещо по-апетитно.

— Позволи ми утре да отида по-напред, господарю — примоли се той на Джосуа. Всички освен Гелое се бяха увили в наметалата си и бяха легнали да спят, сгушени един до друг като котенца. Магьосницата бе отишла някъде. — Може да ударя някой заек, а и трябва да е пълно с яребици, дори и през това студено лято. Не сме яли месо от дни!

Джосуа се усмихна студено.

— Иска ми се да можех да кажа да, верни ми приятелю, но имам нужда от силните ти ръце и острия ти ум. Тези хора едва ли биха могли да изминат и една крачка… имам предвид, които все още могат да ходят. Да хапнем заек наистина ще е чудесно, но трябва да те задържа тук. Освен това валада Гелое ми каза, че човек може да живее години, без да вкуси месо.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 334
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)