Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Колко… колко страшно — каза херцогинята; придържаше деколтето си с мократа си ръка. — Кой беше този? Някой от ужасните норни ли?
— Не знам — каза Гелое прегракнало. — Но трябва да кажем на другите, в случай че Джосуа не го е видял. Сега трябва да се интересуваме от всички непознати, независимо дали са приятели, или врагове.
Воршева потрепери. Лицето й бе все така бледо.
— Няма приятелски настроени непознати в тези равнини.
Новините им убедиха Джосуа, че не могат да протакат повече, така че тръгнаха отново на изток покрай Имстрека и покрай вече далечната гора, само тънка тъмна лента на мъгливия северен хоризонт.
Не видяха никого през целия следобед.
— Това е плодородна земя — каза Деорнот, когато спряха да пренощуват. — Не е ли странно, че не видяхме никого освен онзи самотен ездач?
— Един ездач е съвсем достатъчен. — Джосуа бе съвсем сериозен.
— Народът ми никога не е харесвал тези места, толкова близо до Старата гора — каза Воршева и потрепери. — Под дърветата има духове на умрели.
Джосуа въздъхна и каза:
— Това са неща, на които бих се изсмял преди година. Сега съм ги виждал, видях дори още по-лоши неща. Бог да ни пази! Що за свят стана това?
Гелое вдигна поглед — правеше легло от трева за малката Лелет.
— Светът винаги си е бил този, принц Джосуа. Просто в тези смутни времена нещата се виждат по-ясно. Светлините на градовете размиват много сенки, които иначе се виждат под лунната светлина.
Деорнот се събуди в дълбините на нощта; сърцето му биеше бързо. Бе сънувал кошмар. Крал Елиас се бе превърнал в нещо дълго, с остри нокти и червени очи, и висеше на гърба на принц Джосуа. Джосуа не можеше да го види и като че ли дори не знаеше, че брат му е там. В съня си Деорнот се опита да му каже, но Джосуа не го слушаше, а само се усмихваше, докато вървеше по улиците на Ерчестър с ужасното нещо, което седеше на гърба му като уродливо бебе. Всеки път, когато Джосуа се наведеше, за да потупа главичката на дете или да даде монета на просяк, Елиас се пресягаше, за да развали стореното добро; когато Джосуа отминеше, грабваше обратно монетата или одраскваше лицето на детето с мръсните си нокти. Скоро след Джосуа тръгна ядосана тълпа, която настояваше за наказанието му, но принцът вървеше напред нехайно, без да знае, дори и когато Деорнот пищеше и сочеше злото, което яздеше върху раменете му.
Вече буден в тъмната равнина, Деорнот разтърси глава, за да се отърве от стегналата сърцето му тревога. Лицето на Елиас от съня му, старо и злобно, не искаше да напусне ума му. Той седна и се огледа. Целият лагер спеше, освен валада Гелое, която седеше — може би дремеше или размишляваше над последните въглени на гаснещия огън.
Той легна пак и се опита да заспи, но не можа — от страх, че сънят ще се върне. Най-после, отвратен от собственото си малодушие, се изправи и тихичко изтръска плаща си, след това отиде до огъня и седна близо до Гелое.
Магьосницата не вдигна поглед при приближаването му. Лицето й бе осветено от червенината на огъня, очите й се взираха, без да мигат, във въглените, все едно нищо друго не съществуваше. Устните й се движеха, но не излизаше никакъв звук; Деорнот усети някакъв студ да се изкачва по врата му. Какво правеше тя? Трябваше ли да я събуди?
Устата на Гелое продължи да помръдва. Гласът й се издигна до шепот:
— Амерасу, къде си? Духът ти е блед… и аз съм слаба…
Ръката на Деорнот спря на сантиметър от ръкава на магьосницата.
— Ако споделиш някога, нека да е сега… — изсъска гласът на Гелое, подобно на вятър. — О, моля те… — Една сълза, прорязана от червено, се търкулна по обветрената й буза.
Отчаяният й шепот върна Деорнот в импровизираното му легло. Той не заспа още доста време — лежеше и се вглеждаше в синьо-белите звезди.
Събуди се още веднъж преди зори — този път го събуди Джосуа. Принцът разтърси ръката му, а после повдигна чуканчето на дясната си ръка към устните си, за да му направи знак да мълчи. Рицарят вдигна поглед и видя петно тъмнина на запад, по-тъмно дори и от нощта — приближаваше се покрай реката. Приглушеният шум от конски тропот достигна до тях по тревата. Сърцето на Деорнот подскочи. Той опипа земята за ножницата си, но дръжката на меча под пръстите му го успокои само малко. Джосуа запълзя да буди останалите.