Камъкът на раздялата

— Не лекторът. Отец Диниван, помощникът му. И не е „невернически кръг“, Слудиг, а група хора, които искат да запазят важните знания… точно за такива времена като сегашните. — Той се намръщи. — Чудя се кой друг би могъл да ни изпрати това съобщение… или да ми го изпрати, по-скоро, тъй като най-вероятно уменията на господаря ми са привлекли птицата тук, при мен. Ако не е един от двамата, които споменах, тогава не мога да кажа нищо, тъй като Моргенес и господарят ми Укикук са мъртви. Няма други Носители на свитъка, за които знам, освен ако не са били избрани нови.

— Може ли да е Гелое? — попита Саймън.

Бинабик се замисли за миг, после поклати глава.

— Тя е една от най-мъдрите от мъдрите, но никога не е била истински Носител на свитъка, а и се съмнявам, че би използвала руната на Лигата вместо своята. — Той яхна Куантака. — Ще мислим за значението на това предупреждение, докато яздим. Има много пратеници, които са ни довели дотук, и без съмнение ще срещнем много други в предстоящите дни и седмици. Кои са лъжливи? Това е загадка с огромна трудност.

— Вижте, гарваните отлитат! — извика Слудиг. Саймън и Бинабик се обърнаха и видяха как птиците се издигат над дърветата като дим в сивото небе. Отлитаха на северозапад и грачеха презрително.

— Свършиха работата, за която са били изпратени — каза Бинабик. — Сега се връщат в Стормспайк, не мислите ли?

Студеният страх на Саймън стана леден.

— Искаш да кажеш… че Кралят на бурите ги е изпратил след нас?

— Не се съмнявам, че е трябвало да не позволят това съобщение да стигне до очите ни — каза Бинабик и се наведе, за да вдигне тояжката си от земята.

Саймън пак погледна отлитащите гарвани. Почти очакваше да види огромна тъмна сянка на северния хоризонт, горящ червен поглед върху безлика черна глава.

— Тези облаци на хоризонта са нещо много тъмни — каза Саймън. — Много по-тъмни отпреди.

— Момчето е право. — Слудиг се намръщи. — Задава се много гадна буря.

Бинабик въздъхна. Кръглото му лице бе сериозно.

— Последната част от съобщението всички я разбираме. Бурята се разпростира, и то не само по един начин. Предстои ни дълго пътуване през земя, в която няма никакви укрития. Ще трябва да се движим толкова бързо, колкото можем.

Куантака тръгна първа. Саймън и Слудиг пришпориха конете си. Подтикван от нещо, което не разбираше, Саймън още веднъж погледна назад, въпреки че знаеше какво ще види.

Гарваните, вече само черни точки във вятъра, изчезваха в тъмните облаци на надвисналата буря.