Камъкът на раздялата
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-536-3
- Переводчик: Георги бенев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на раздялата». Краткое содержание книги:
— Ако това не е някаква дяволска работа, значи не съм ейдонит. Гарванът е бил птица на Стария Едноок, някога в тъмните дни… — Той посочи с пръст. — Вижте там! Виждате ли птицата, която преследват?
Саймън я видя: по-малка сива птичка, която прелиташе между черните, хвърляше се ту насам, ту нататък, но не можеше да избяга на по-големите птици. Птичето бе уморено и им се изплъзваше все по-трудно.
— Това е врабче! — извика Саймън. — Като врабчетата на Моргенес! Те ще го убият!
Още докато говореше, връхлитащите гарвани като че ли усетиха, че плячката им доближава границата на възможностите си. Грачещите гласове се извисиха, като че ли в триумф. После, точно когато изглеждаше, че ловът е свършил, врабчето намери пролука, изплъзна се от черния кръг и запърха към няколко високи ели. Гарваните с крясък се спуснаха да го преследват.
— Не мисля, че е случайност, че тази птичка е тук — каза Бинабик и разви тояжката си, за да извади стрели. — Нито че гарваните толкова дълго летяха точно над нас. — После сграбчи врата на Куантака и извика: — Чок, Куантака! Умму чок!
Вълчицата хукна напред и изпод широките й лапи се разхвърча сняг. Слудиг пришпори коня си и той скочи след нея. Саймън изруга и дръпна юздите на Намиращата дома, но тя така или иначе бе решила да последва коня на Слудиг. Младежът се хвана здраво за гривата й и се затръска по неравния сняг, който хвърчеше в очите му.
Гарваните се виеха над горичката като рояк черни пчели. Бинабик изчезна сред гъстите стволове. Слудиг го последва, навел копието си. За секунда Саймън се замисли как римърсгардецът ще убива птици с копие, след това редицата дървета се издигна и пред него. Той дръпна юздите и забави кобилата. Наведе глава под един нисък клон, но не бе достатъчно бърз и купчина сняг падна във врата му.
Бинабик стоеше до Куантака в средата на горичката. Кухата пръчка бе вдигната до устата му. Бузите на трола се издуха; миг по-късно една голяма черна птица падна през клоните и запляска на бялата земя, преди да умре.
— Ето там! — каза Бинабик и посочи. Слудиг бутна нагоре копието си и заблъска с върха му клоните. Куантака скимтеше развълнувано.
Едно черно крило прелетя покрай лицето на Саймън. Гарванът се удари в тила на Слудиг и задраска безсилно по шлема му. Още един се спусна отгоре, грачеше и се въртеше около ръцете на римърсгардеца, докато той размахваше копието.
„Защо не нося шлем?“ — помисли си Саймън отвратено и вдигна ръка да предпази очите си.
Малката горичка кънтеше от гневния грак на птиците. Куантака бе качила предните си лапи върху ствола на едно дърво и тръскаше глава, все едно вече бе уловила някоя.
Нещо малко тупна от клоните и Бинабик клекна в краката на римърсгардеца и го вдигна.
— Хванах го! — извика той. — Да излезем на открито! Соса, Куантака! — Той яхна вълчицата, скри ръката си под дрехата си и се наведе, за да избегне атаката на един гарван. Дръжката на копието на Слудиг изсвистя над главата му и размаза птицата като боздуган; разпръсна се облак от тъмни пера. Миг по-късно вълчицата изнесе Бинабик извън горичката. Саймън и Слудиг бързо го последваха.
От горичката се носеше ядосано грачене, но извън нея всичко беше тихо. Саймън се обърна и погледна назад. Злобни жълти очи се вглеждаха в тях от най-високите клони — но гарваните не ги последваха.
— Спаси ли птичката?
— Нека се отдалечим малко и ще видим — отвърна Бинабик.
Когато спряха, тролът извади ръката си изпод кожената си дреха и я отвори бавно, като че не беше сигурен какво може да има в шепата му. Птичката бе мъртва, или поне почти. Лежеше на една страна, без да помръдва, цялата покрита с кръв. На единия й крак имаше остатък от пергамент.
— Мислех си, че ще стане така — каза Бинабик и погледна към горичката. Гарвани бяха накацали като прегърбени инквизитори на най-близкото дърво. — Боя се, че закъсняхме.
После разви пергамента. Той беше кълван и разкъсван — и бе останала само част.
— Само фрагмент — тъжно каза Бинабик.
Саймън се вгледа в дребните руни, нашарили изпокъсаната лентичка.
— Можем да се върнем в горичката и да потърсим останалото — каза той, макар изобщо да не му се връщаше под дърветата.
Тролът поклати глава.
— Сигурен съм, че останалото вече е в гърлото на някой гарван… както щеше да е и това парче, и врабчето, ако бяхме закъснели още. — Той присви очи и се вгледа в късчето пергамент. — Малко думи мога да разчета, но няма съмнение, че писмото е било предназначено за нас. Виждате ли? — Той посочи една дребна завъртулка. — Кръгът и перото на Лигата. Било е изпратено от Носител на свитъка.