Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Имало ли е предбрачен договор? - попитах уморено.
Тя не се бе интересувала.
- Не попитах - отговори. - Какъв е смисълът? Както казах, в имението не е имало никого, единственият човек с някакъв мотив е бил на трийсет километра оттам, действията на господин Додж са ясни и недвусмислени, събраните доказателства са безспорни. Било е нещастен случай.
Започна да събира снимките и докладите, за да ги прибере в шкафа.
- Това беше всичко, господин Уилсън. Мисля, дори ФБР ще се съгласи, че турската полиция си е свършила работата професионално и качествено.
- Ще са ми нужни тези папки, основните данни и всичко останало, детектив - казах и посочих купчината материали. Очаквах експлозия и не останах разочарован.
- Какво!? — възкликна тя.
Зърнах лицето на Хайруниса - беше във възторг.
- Казах, че трябва да направя свой собствен преглед - казах спокойно.
- Не - отсече Кумали. Повтори го и на турски за по-голяма категоричност.
- Идвам от далеч, детектив Кумали, посещението ми е организирано на най-високо правителствено ниво. Искате ли да вдигна телефона и да кажа, че не получавам нужното съдействие?
Тя не реагира. Нито пък секретарката - вероятно никога дотогава не беше чувала шефката ѝ да бъде заплашвана с базука. Протегнах ръка към папките, но Кумали поклати глава.
- Това са оригинали. А и така или иначе повечето са на турски.
- Сигурен съм, че доста от документите са били преведени заради вдовицата - контрирах, но тя не помръдна. - Детектив, моля - настоях. - Нека не стигаме дотам.
Тя не сваляше поглед от мен - а после сякаш се пречупи.
- За колко време са ви нужни?
- Три дни, може би четири - отговорих. Не беше кой знае какво, но реших, че повече от това няма да получа.
Кумали погледна секретарката - все още беше много ядосана и това трябваше да ми подскаже, че има план. Заговори рязко на турски, но разбрах една дума, защото беше много близка до английската - fotokopi.
- Благодаря - казах учтиво.
- Тук, в Бодрум, няма нищо за вас, агент Уилсън - каза тя след малко. - Абсолютно нищо.
След което ми обърна гръб и започна да преглежда пощата и графика си. Не вдигна поглед, когато Хайруниса донесе копираните документи. Не вдигна поглед и когато ги прибрах и излязох от кабинета ѝ.
19.
От толкова мъртъвци по света трябваше да се спрем на смъртта на Додж. Това, което изглеждаше като късмет, се оказа ужасна грешка.
Беше повече от ясно, че смъртта му е нещастен случай, и след като нямаше какво да разследва, Броуди Уилсън можеше единствено да се качи на самолета и да се прибере у дома. Детектив Лейла Кумали беше съвсем права за това.
Спечелих няколко дни, но те изобщо не бяха достатъчни. Когато излязох от полицейското управление, си помислих за пореден път как предположенията, непроверените предположения, винаги ти изиграват номер. С Шепота трябваше да се заровим по-дълбоко и да се запитаме какво точно ще разследвам. Честно казано, бяхме уморени и отчаяни, когато взехме решението, а и във всеки случай около смъртта на 28-годишен мъж на морския бряг винаги има нещо, което си струва да се разследва. Обаче оправданията не бяха добри. Бяхме заковали знамето си за мачтата и - както всички пирати - щяхме да платим цената, когато корабът потъне.
Въпросът беше: какво да направя при това положение? Краткият отговор: нямах идея. Имам си начин за справяне със стреса обаче - или се разхождам, или работя. В Бодрум имаше възможност и за двете и си припомних основната мисия, или поне първата ѝ фаза - да идентифицирам телефонните кабини в стария град.
Извадих мобилния си телефон със специално сменената камера от джобовете си, сложих батерията и в края на улицата свих вдясно. Трябваше да работя в рамките на вътрешната карта, която бях запаметил, и след пет минути бързо ходене - и когато най- накрая тревожността ми спадна до поносими нива - стигнах до границата на района за търсене.
Бях го разделил мислено на сектори и намалих темпото значително, решен да не допускам никоя потенциална цел да убегне на вниманието или обектива ми. Не беше лесно. През по-голямата част от годината Бодрум е сънлив град с около 50 000 души население, но през лятото бройката се увеличава до половин милион и - макар и да беше краят на сезона - улиците бяха пълни с почиващи и туристи, и вселената от хора, които се хранят от тях.