Аз съм пилигрим

През следващите няколко часа направих достатъчно снимки на телефонни кабини пред магазини за сувенири и край квартални пазарчета, че да ми стигнат за цял живот, изчаках цяла вечност, докато пресека голяма улица, за да снимам една край бензиностанция на „Бритиш Петролиум“, и открих поне още шест, които имаха вид на донесени от някоя друга държава и незаконно свързани към жиците горе. Нищо чудно, че турският телеком не знаеше, че съществуват.

Късно следобед, с отмалели крака и много жаден, излязох на малък площад и седнах в кафене на тротоара. Първата ми мисъл беше да си поръчам бира „Ефес“, обаче, слава богу, притежавам някаква степен на себепознание и си дадох сметка, че в настроението, в което съм, гняв и отчаяние, няма да остана само с една. Поръчах кафе и се заех със задачата, която избягвах целия ден - отворих раницата, извадих документите около смъртта на Додж и се заех да изучавам трагедията, на която се бяхме натъкнали с Шепота.

След двайсет минути бях сигурен, че нещо в полицейското разследване никак не е наред. Проблемът не беше в разпитите, криминологичните изследвания или анализи и в записите от камерите. Проблемът беше в доклада от токсикологията.

Беше преведен заради Камерън, заедно с някои други документи, и Кумали беше права, че в организма му е имало наркотици, но се съмнявам да е имала начин да прецени какво наистина означават тези нива. И наистина, заключението на патолога беше, че са достатъчни, за да влошат значително преценката и равновесието на жертвата.

Да „влошат значително“? Дяволите да го вземат, този млад милиардер се бе докарал до радиоактивно състояние. От медицинското си образование и собствения си тъжен опит знаех, че не е възможно да е натъпкал тялото си с толкова дрога само за няколко часа - не и без да се предозира и натрови. Додж се беше друсал в епични мащаби поне от три или четири дни.

За разлика от Кумали - или нейните криминолози, - шареното ми минало ми даваше възможност да оценя експертно точно какво въздействие са имали наркотиците върху Додж. Вземал е метамфетамин, разбира се - напоследък се среща навсякъде, - също верния сподвижник GHB или „Лесна свалка“, за да намали колебанията в настроението, и добра гарнитура от екстази за успокояване на душата. Сънят винаги е враг на надрусания и затова имаше сериозни следи от кокаин - за да стои буден. Бях абсолютно сигурен, че никой, който е на дрога от четири дни, на коктейл от наркотици, не би се интересувал от фойерверки. Те са бледо подобие на светлинното шоу, което е бушувало в главата и гениталиите му.

Спомних си червената лампичка, която ми светна при споменаването на бинокъла. Дадох си сметка какъв ми е проблемът - на кого му е притрябвал бинокъл, за да гледа фойерверки, които избухват буквално над главата му? Тоест, ако не иска да ослепее. И защо му е да ходи до ръба на пропастта - като че ли от моравата или от терасите не се вижда съвсем същото? Дори най-затъналите наркомани имат някакъв инстинкт за самосъхранение. Не, нещо друго го е накарало да грабне бинокъла в това състояние на тежка интоксикация и да отиде до пропастта.