Заслепяващият нож

57.

Два дни след изпитанието им в реалния свят дребосъците имаха двубои за елиминиране. Кип можеше само да се надява, че някои от момчетата, с които трябваше да се бие днес, ще са достатъчно пострадали, за да не могат веднага да го тръшнат на пода.

Но надеждите му бяха рехави. Излезе на арената, като сгъваше леко пръстите на лявата си ръка. Все още го болеше все едно животинки дъвчеха всяка става и пръскаха сол по плътта между хапките, но болеше по-малко, отколкото щеше да боли в предстоящия бой. Взря се в младежа срещу себе си. Хайде, костенуркомечок, хайде.

Колелата бяха спрели на Червено и Невъоръжен. Червеното беше късмет, голям късмет. Кип беше упражнявал червеното предната вечер с Тея. Най-сетне, най-сетне можеше да направи стабилно червено… но нищо повече. Беше се сетил само за два начина да използва лепкавата запалителна пихтия: а на подпалването на противници определено не се гледаше с добро око. Другата част от късмета му се изразяваше в това, че момчето срещу него, Феркуди, беше синьо-зелен бихром, в момента на две места над Кип. Около кръга се бяха събрали петдесетина ученици и наблюдаваха напрегнато. От новобранците бяха останали само двайсет и осем.

Феркуди беше нисък и дебел, но беше силен като бик и измамно бърз. Кип го беше наблюдавал как се бие — беше по-добър от почти всички други. Битките, които беше загубил, ги беше загубил, защото обхватът му беше къс. С цветовете, които притежаваше, можеше да е един от най-горните трима-четирима бойци. Беше просто лош късмет, че сега се биеше за девета позиция.

Кип размърда рамене, завъртя главата си, за да раздвижи мускулите на врата си, и даде знак, че е готов.

Феркуди се усмихна презрително. Мислеше си, че ще унищожи Кип в бърз бой с ръце.

„Глупаво е да позволяваш другият да разбере какви карти държиш. Благодаря ти, Андрос Гайл.

Благодаря ти, Андрос Гайл? Да не би някой да е пуснал ганджа в закуската ми?“

Свирката изсвири и кръгът се изпълни с червена светлина. Феркуди атакува.

Кип изпъна ръце напред, между себе си Феркуди, така, че момчето да не може да види как очите му се изпълват с червен луксин. След това изпъна ръката си надолу и плисна в краката на момчето лепкав червен луксин.

Краката на Феркуди залепнаха и той едва не падна. Присви ръце към гърдите си в готовност за бой, но Кип напръска и тях с луксин и ги залепи за гърдите му. Подейства точно както го беше научил Железни.

Червеното беше лепкаво, но не беше силно като желязо. Волята на Кип беше. Той вложи цялата си страст да задържи Феркуди пленен в притегленото.

Феркуди явно не беше подготвен за това, че Кип притегля червено, но и самият Кип не беше подготвен. Цветът разпали пламъците на яростта му. Не беше ядосан на Феркуди, но червеното заличаваше разума.

Кип пристъпи напред и още преди дори да е осъзнал какво прави, юмрукът му се заби в слисаното лице на Феркуди.

Късните нощни тренировки, изглежда, бяха полезни, защото юмрукът му тръгна точно натам, където искаше — удари ниско, точно към брадичката на Феркуди, и точно както беше казал командир Железни, той инстинктивно наведе брадичката си и юмрукът на Кип се натресе в носа му. И понеже краката на Феркуди бяха залепнали от луксина, той залитна назад и падна по гръб.