Заслепяващият нож
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-517-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заслепяващият нож». Краткое содержание книги:
Мислил е, че му остават пет години, а вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.
Кип плисна червен луксин около падналото момче, тъй че то остана залепнало на пода. Вдигна крак, за да стъпче главата му… и едва се спря, когато свирката изсвири пронизително.
Уплашен от това, което за малко щеше да направи, Кип припряно разчисти червения луксин. Брадата на Оролам, за миг беше поискал да го убие!
Червеният луксин изчезна и Феркуди се надигна със стон.
— Ох… Счупи ми носа! — Опипа го предпазливо и го стисна, за да спре кървенето. — Дови не внаев, фе мовеф да фитегляш фервено. Добве! — Стисна хрущяла на носа, вдиша бързо и го намести. Изстена и удари два път с юмрук по пода. — Оу, оуу! — Примига да махне сълзите от очите си и протегна ръце, а двама от приятелите му му помогнаха да се изправи. — Бваво, Кип.
Просто така? Без яд?
— Ъъ… съжалявам — каза Кип. — За носа ти. Червеното някак си ме завладя.
— Аа, няма нифто. Не ми е за пъви път.
— Нито ще е за последен вероятно, голяма грозна муцуно такава — рече дошлият при тях Круксър. — Хайде седни, Кип. Мисля, че няма да се биеш повече днес.
— Наистина ли? — попита Кип.
Беше изтощен. Дългите късни тренировки, безсъниците след това, после спането, в което го спохождаха само кошмари. Висеше на протрит конец. Отпусна се тежко на походния стол.
Хряс! Задните крака на стола изпращяха и Кип загуби равновесие и се пльосна на пода по задник. Жегна го паника.
„Шишко.“
Новобранците се смееха. Всички се смееха. Кип усети как лицето му почервеня като огнено желе. Дори Круксър се смееше.
Скочи на крака. „Проклет да съм! Точно когато започнах да навлизам. Точно когато започнах да намирам мястото си!“ Самоомразата го прониза и го смрази. Какво можеше да направи?
Мразеше ги. Не искаше да е тук. Всички да вървят в ада!
Круксър вдигна ръце.
— Това решава въпроса! Кип, вече знаех, че ти трябва ново име сред нас. Кип не е име за черногвардеец, а сме се уверили, че определено ти трябва име.
Подиграваше ли му се Круксър? Какво искаше да каже с това „трябва ти име“?
— Не разбирам — отвърна тихо Кип. Очакваше някаква клопка.
Треньор Фиск също изглеждаше объркан.
— Сигурен съм, че не си единственият — каза той. — Колко от вас са отраснали в Пария? — По-малко от половината вдигнаха ръце. — Е, значи е време за малко история. Не всеки е трето поколение черногвардеец, Круксър.
— Да, сър.
Треньор Фиск се намръщи и заби поглед в земята, сякаш не знаеше откъде точно да започне.
— Когато дошъл Луцидоний, го бранели трийсет могъщи мъже, някои от които той първо трябвало да надвие. Много от тези мъже били герои и жреци на старите богове и имали имена, взети от онези лъжливи богове, като Ел-Анат, Дагнар Зелан и Ор-мар-зел-атир. Не можели да запазят старите имена, тъй че взели нови. Макар че някои карали без имена, докато не усетели, че са си спечелили ново име в служба на Оролам. Ал-Анат станал Форушалзмариш за известно време, но след това, когато светлината се разпростряла извън Пария, повечето от тях си взели имена, които местните можели да произнасят… или от които ги било страх. Така Форушалзмариш отново променил името си и се нарекъл Блестящото копие. Сега имената на черногвардейците вече не са такива, защото не вярваме в старите богохулства. Човек може да си вземе ново име или не. Ако му дадат име, може да избере дали то да се използва винаги, или само между черногвардейците. Обикновено се избират имена, които са спечелени с чест и най-добре прилягат на носителя им. От теб зависи.
— Но аз все още не съм черногвардеец — каза Кип. Ами ако му дадяха име и не успееше да влезе?
— Според традицията, ако името е прието, се използва само между приятелите ти, докато не станеш пълноправен черногвардеец. — Треньор Фиск сви рамене. — Но пък имаме деца, чиито родители им дават черногвардейски имена още дори преди да са дошли в Ясписите… като нашия Крукс тука. — Погледна го развеселен. — Така ли е, Круксър?
— Казвам, че Кип не е име за черногвардеец, и твърдя, че има нужда от добро име. — Няколко души замърмориха в съгласие. — Но какво име? — продължи Круксър. — Трябва да му подхожда, нали?
— Мъника! — извика някой.
— Мм… прекалено очевидно — каза Круксър. — Е, какво е направил той? Трошач на броня, Трошач на воля, Трошач на правила, Трошач на носове… — Замълча за повече ефект. — Трошач на стол. — Новобранците зареваха.
И тогава Круксър заяви:
— Кип, кръщаваме те Трошача.