Заслепяващият нож

— Момче, дързостта ти е вдъхновяваща, но не забравяй, че аз налагам правилата и не изпитвам никакви угризения да ги променям когато намеря за добре. Мислиш си, че нямаш нищо за губене? Глупак. Не се хвали, докато не спечелиш, и не се оплаквай, докато не загубиш.

— Е, добре. Надявам се да приемеш хвалбите ми след половин час.

— Да почваме тогава — каза Андрос. — Най-добрите две от три. Коя колода би предпочел днес? Аз ще взема червената. — Махна с ръка. Другите две — бяла и жълта — приготвени за Кип.

— Ще пасувам — каза Кип.

Две тънки вежди се показаха за миг над огромните тъмни очила на Андрос Гайл.

— А, личната ти колода? Покажи ми я.

— Имат белезите за слепеца — каза Кип. — Ето. — Подаде му само една карта.

Андрос потърка с пръст ъгъла, където трябваше да са белезите, сякаш търсеше повод да я отхвърли, но изделието беше съвършено. Янус Бориг си знаеше работата.

Кип почти очакваше старецът да му каже, че не може да използва други карти. Беше правило, на което досега не се беше позовавал.

— Ако някоя от картите няма белезите, ще отхвърля цялата колода и ти губиш, разбрано? — каза Андрос.

— Разбрано.

— Чудех се колко време ще ти отнеме, докато най-после си направиш своя колода — каза Андрос. — Повече, отколкото мислех.

— Хм. — Обидата не значеше нищо. Не и в сравнение с много по-голямата победа с това, че Андрос Гайл му бе разрешил да използва своя колода. — Аз пръв? — Надяваше се, че старецът ще възрази и ще почне пръв.

Снизходителна усмивка.

— Щом настояваш.

Тъй че Кип заподрежда игралното поле отвън. Отвън беше по-трудно да се контролира светлината, което обикновено беше добър ход срещу червена колода. Много от източниците на светлина вътре бяха факли или огньове — източници на светлина, които лесно отдаваха жълто, червено и подчервено, — така че беше по-трудно зеленото и синьото да извличат магиите си.

Но това, че Кип играеше пръв, означаваше, че Андрос трябва да изтегли допълнителна карта.

Бързо установиха игралната зона, като изкуството на картите им даваше въображаемо пространство — извън червените стени на замък. Трева, гора. Синьо небе, разбира се. Това бяха източниците. Всеки от двамата можеше да притегля от тях, но Кип беше откъм гората, тъй че бързо можеше да притегля от нея и да захранва зеленото си притегляне, докато обратното беше вярно за Андрос и червените стени.

Понеже Кип вече знаеше правилата, Андрос наложи бърз вариант на играта. Имаше два малки пясъчни часовника, по пет секунди всеки. Лишен от възможността да види изсипването на пясъка, лукслордът беше изобретил устройство, което караше едно звънче да звънне всеки път, щом на един от играчите му изтече времето. Ако не играеш в своите пет секунди, губиш реда си. Андрос непрекъснато повтаряше, че в реалния живот притеглящите се бият едновременно и че всеки притегля колкото може по-бързо, решава в движение какво да направи и допуска грешки.