Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Така ли? — попита Елайза и остави писалката си.
Птицата отново зачурулика.
— Съгласна съм, и аз съм прегладняла. — Пресегна се и си откъсна ябълка от долния клон на дървото, излъска я в роклята си и отхапа. — Много е вкусна — отбеляза Елайза, а птицата отлетя. — Съветвам те да опиташ.
— Може да се възползвам.
Елайза застина приведена и без да помръдва, впери поглед в мястото, където допреди малко бе стояла птицата.
— Щях да донеса нещо за хапване, но не смятах да оставам дълго.
Тя огледа градината, примигна и тогава забеляза мъжа, седнал на желязната градинска пейка. Присъствието му беше толкова неочаквано, че макар двамата да се бяха виждали преди, й отне известно време да го познае. Тъмната му коса и очи, неподправената усмивка… Елайза рязко си пое въздух. Натаниъл Уокър, съпругът на Роуз. Седеше в нейната градина.
— Явно ябълката наистина ти харесва — отбеляза той. — Да те наблюдавам, е почти толкова приятно, колкото и самият аз да ям.
— Не обичам да ме наблюдават.
— Тогава ще отместя поглед — усмихна се той.
— Какво правиш тук?
Натаниъл вдигна неотворената си книга.
— „Малкият лорд Фаунтлерой“. Чела ли си я?
Тя поклати глава.
— И аз не съм, макар да опитвах часове наред. И отчасти вината е твоя, братовчедке Елайза. Градината ти ме разсейва. Седя тук цяла сутрин и още не съм прочел първата глава.
— Мислех, че сте в Италия.
— Наистина бяхме. Върнахме се една седмица по-рано.
Студена сянка падна върху кожата на Елайза.
— Роуз си е у дома, така ли?
— Разбира се — усмихна се той открито. — Нали не намекваш, че италианците са ми откраднали съпругата?
— Но тя кога… — Елайза отметна кичурите коса от челото си и се помъчи да разбере. — Кога се върнахте?
— В понеделник следобед. След доста бурно плаване.
Три дни. Бяха се върнали преди цели три дни, а Роуз не й беше изпратила вест. Коремът й се сви.
— Роуз добре ли е?
— В отлична форма е. Средиземноморският климат й се отрази благоприятно. Щяхме да останем до края на седмицата, обаче тя поиска да участва в организирането на градинското увеселение — изви той вежди с нежна театралност. — Като слушам какво си говорят Роуз и майка й, явно ще бъде грандиозно.
Елайза прикри объркването си, като отхапа от ябълката, после изхвърли твърдата сърцевина със семките. Беше чувала да говорят за някакво градинско увеселение, но беше допуснала, че е поредното светско събитие на Аделайн и няма нищо общо с Роуз.
Натаниъл отново вдигна книгата.
— Затова си избрах тази книга. Госпожа Ходжсън Бърнет ще присъства. — Натаниъл се ококори. — О, ти сигурно много би искала да се запознаеш с нея. Вероятно е огромно удоволствие да разговаряш с друг писател.
Елайза нави един лист от бележника си между палеца и показалеца си, без да го поглежда.
— Ами… вероятно.
В гласа му се прокрадна извинителна нотка:
— Ти ще присъстваш, нали? Сигурен съм, че Роуз те спомена сред гостите. Увеселението ще е на овалната морава в събота сутринта в десет.
Елайза нарисува нещо като клонка отстрани на страницата от бележника си. Просто Роуз знаеше, че тя не си пада по увеселенията, това е. Грижовната Роуз й спестяваше мъчителното общуване с леля Аделайн.
— Роуз често говори за теб, братовчедке Елайза. Имам усещането, че те познавам — мило отбеляза Натаниъл и направи широк жест. — Често ми разказва за градината ти, затова дойдох тук днес. Исках да се уверя лично дали наистина е толкова красива, колкото ми я описва тя.
Елайза за кратко срещна погледа му.
— И?
— Точно както ми разказа, че и повече. Както ти казах, градината отвлече вниманието ми от книгата. Нещо в начина, по който пада светлината, ме изпълва с желание да го запечатам на хартия. Изрисувах цялата титулна страница — усмихна се той. — Не казвай на госпожа Ходжсън Бърнет.
— Засадих градината за мен и за Роуз. — Гласът на Елайза прозвуча странно в собствените й уши. Вече бе привикнала да е сама. Освен това се смути от това колко прозрачни бяха чувствата, които изразяваше, но въпреки това не съумя да се овладее. — За да си имаме тайно място, където никой друг не може да ни намери. Където Роуз може да седи на въздух дори когато не е добре.
— Роуз е истинска щастливка, че има толкова грижовна братовчедка. Дължа ти вечна признателност, че си бдяла над нея, докато ме е нямало. Двамата с теб сме отбор, нали?