Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Замисли се какво ли прави Тони. Знаеше, че както и да се развият нещата, те неминуемо ще му се отразят по някакъв начин. Съдбата на жертвите на жестоки убийства винаги го засягаше дълбоко. Действително, личността на убийците също събуждаше интереса му. Но за него профилирането не беше сухо научно занимание. Той страдаше за убитите; и също като нея бе убеден, че криминалистите защитават каузата на мъртвите. Работата им бе не толкова да осигурят старозаветното възмездие, колкото да успокоят останалите живи, че всичко е приключено — и разбира се, да спасят живота на следващите възможни жертви.
Част от нея копнееше да работи заедно с него, но операцията, която й бе възложена, изчерпваше достатъчно силите й и осигуряваше достатъчно вълнения, така че това желание оставаше на втори план. Засега можеше да го остави да се оправя сам. Стигаше й съзнанието, че когато всичко приключеше, за тях двамата светът щеше да стане по-различен.
Марейке беше избягала от купчините писмена работа в кабинета си и отиваше към дома на Питер Де Гроот. Решението й бе резултат от едно обаждане на Хартмут Карпф от Кьолн, който бе открил нещо любопитно при претърсването на кабинета на Мари-Терез Калве. Находката му не придвижи следствието кой знае колко напред, но Марейке имаше чувството, че тя би заинтригувала особено много Тони.
Така си намери и повод да се измъкне от мрачните погледи на колегите си, които бе натоварила да открият имената на всички речни търговски кораби, които са се намирали в радиус от петдесет километра около Лайден през денонощието, когато бе убит Де Гроот. Надяваше се немските й колеги също да са се постарали, в противен случай това упражнение би било чиста загуба на време. Ако успееха да намерят кораби, отговарящи на изискванията и за двете държави, немците трябваше да проверят дали някой от екипажа на въпросните кораби не притежава тъмен на цвят фолксваген голф. С малко късмет и повече упоритост, биха могли да наберат достатъчно заподозрени, у които да потърсят съответствия с профила, изготвен от Тони.
Беше изпратила един от колегите си и в университетската библиотека, за да провери за някакви писма или публикации, съдържащи критични бележки за работата на Питер Де Гфоот и на останалите жертви. Още по-малко бе склонна да вярва, че това произволно хрумване на Карол би дало плод, но беше твърдо решена да не остави непроследена и най-незначителната улика, и най-отвлечената теория.
Трябваше да си признае, че е разочарована от постигнатото до тук. Съзнаваше отлично, че профайлърите не са чудотворци, но се беше надявала, че Тони ще им даде някакви по-конкретни указания. Може би очакванията им са били прекалено високи. Изглежда единственият начин, по който тези случаи биха могли да бъдат разрешени, си оставаше упоритото, понякога досадно полицейско дирене. В него нямаше нищо ефектно, но нерядко даваше резултати.
Изпита странно чувство, когато се озова отново в кабинета на Питер Де Гроот. Почти не се забелязваха следи от случилото се тук. Само петно от вода върху полираната повърхност на бюрото и остатъци от прашеца за вземане на отпечатъци, там, където хората от лабораторията не бяха почистили след себе си. Мартенс щеше да се ядоса, каза си тя разсеяно. Много се дразнеше, когато екипът за оглед на местопрестъплението оставяше подир себе си по-голям хаос, отколкото бе заварил.
Сега всички повърхности бяха покрити с тънък слой прах. Вероятно чистачката нямаше да влезе отново тук. А досега и бившата съпруга не се беше появила, за да влезе във владение на наследството на децата си. Вероятно завръщането в някогашния й семеен дом не я привличаше особено при тези обстоятелства.
Марейке се обърна към шкафа с папките. Най-добре да започне с очевидното и да потърси името на самия Де Гроот. Нахлузи гумени ръкавици, отвори чекмеджето, обозначено със съответната буква, и започна да преравя папките с дългите си пръсти.
Невероятно, но папката беше тук, точно в съответствие с предвижданията на Карпф. Стандартна папка — различаваше се от останалите единствено заради малко по-бледожълтеникавия оттенък на картона. На гръбчето нямаше етикет, а на обикновения бял етикет отпред пишеше: „Питер Де Гроот. История на заболяването“.