Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Тази несправедливост я разстрои. Момичето трябваше да печели своята популярност с красотата и очарованието си. Колкото е по-красиво и по-чаровно, толкова повече може да си позволи да не обръща внимание на общественото мнение. Струваше й се глупаво, че само защото бе успяла да пипне един капитан на бейзболен отбор, който може би не разбира нищо от момичета или не би могъл да прецени колко струват, Адел трябваше да се издига до такава степен независимо от дебелите си глезени и прекалено червендалестото си лице.
Джоузефин танцуваше с Ед Бимънт от Чикаго. Той бе неин предишен ухажор, любим от времето, когато ходеше с плитчици в училището по танци и носеше бели памучни чорапи, дантелени гащички с крачоли и прикачен корсаж, а роклите й бяха с набори и с неизменния широк колан на кръста.
— Какво става с мен? — попита тя Ед, мислейки на глас. — От месеци насам се чувствам на сто години, а съм само на седемнайсет и онова увеселение беше само преди седем години.
— Оттогава си се влюбвала доста много — отвърна й Ед.
— Не съм — възмутено възрази Джоузефин. — Имаше доста глупави истории, които се измисляха за мен без всякакво основание най-вече от момичетата, които ми завиждаха.
— За какво са ти завиждали?
— Не ставай хлапак — каза троснато тя. — Заведи ме, както танцуваме, близо до Лилиан.
Дъдли Ноултън току-що бе отнел Лилиан от партньора й. Джоузефин каза нещо на приятелката си; после изчака няколко секунди, докато се завъртя лице срещу лице с Ноултън и му се усмихна. Сега се погрижи усмивката й да стигне до него и да срещне погледа му, и той да се докосне до периферията на нейния уханен чар. Ако в момента можехме да го наречем с името на модерен френски парфюм, той трябваше да се казва „Моля те“. Дъдли се поклони и се усмихна в отговор; една минута по-късно я отне от партньора й.
Намираха се сред малък водовъртеж в ъгъла на салона; тя започна да танцува по-бавно, за да може той да се нагоди към нея за кратко време, и в първия миг двамата се въртяха в бавен кръг.
— Изглеждаше толкова чудесно начело на шествието с Адел — каза му тя. — Видът ти беше така сериозен и мил, сякаш всички останали бяхме куп деца. Адел също изглеждаше чудесно. — След което й хрумна нещо и добави: — Взела съм я като пример за подражание.
— Наистина ли! — Тя забеляза, че той се опита да скрие внезапната изненада с думите: — Трябва да й го кажа.
Той беше по-хубав, отколкото й се беше сторило, а зад сърдечността на добрите му маниери се криеше някаква авторитетност. Въпреки че й обръщаше необходимото внимание, тя забеляза как очите му обходиха набързо салона, за да видят дали всичко върви добре; когато минаха край ръководителя на оркестъра, който се приближи почтително чак до ръба на естрадата, той му каза тихо няколко думи. Избран за член на клуба „Скъл енд Боунс“. Джоузефин знаеше какво означава това — баща й някога бе членувал в него. Риджуей Сондърс и останалите от Асоциацията на верните братя със сигурност няма да влязат в този клуб. Почуди се дали има такъв клуб за момичета и дали ще изберат нея… или Адел Кроу с нейните глезени, символ на солидност.
Интересно, колко ли от момчетата тук са те взели като пример за подражание? — каза му тя. — Ако аз бях момче, щях да искам да бъда точно като теб. Освен ако не се страхувах, че момичетата наоколо ще бъдат постоянно влюбени в мен.
— Не са влюбени — каза й просто той. — Никога не са се влюбвали.
— О, не — влюбени са, но го крият, защото си им направил прекалено силно впечатление и защото се страхуват от Адел.
— Адел не би имала нищо против. — След което бързо добави: — Ако изобщо се случи нещо подобно. Адел не гледа сериозно на тези неща.
— Сгодени ли сте?
Той се стегна малко:
— Не смятам, че трябва да мисля за сгодяване, преди да му е дошло времето.